Васил Паница

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин министър, Законът за рибарството и аквакултурите влезе в сила от 1 януари 2006 г. В този закон ясно е изразена волята на законодателя да делегира част от правомощията на държавата на неправителствените организации, ангажирани с опазването на околната среда, а така също и на организацията за любителски риболов.

Вече трета година се погазва законът в частта му „Национална програма за рибарство и аквакултури”. Досега няма изготвени правила, по които ще може да се кандидатства с проекти по политиките и мерките, посочени в приложението към програмата. Спазвайки Наредба 22 в сила от 10 декември 2007 г., Наредба 37 в сила от 10 ноември 2008 г., Съюзът на ловците и риболовците направи първото искане за управление на рибните ресурси в 14 водни обекта през април 2008 г. Последва ново искане за стартиране на процедура за 20 водни обекта от 27 октомври 2008 г. и трето искане по управление на рибни ресурси в 73 водни обекта отпреди месец. До момента и по трите искания нямаме никакъв отговор.

Господин министър, държавните водни обекти и реки в момента нямат реален стопанин. Това е причина за драстичното намаляване на стопански ценните видове риби, безобразното хигиенно-санитарно състояние на бреговите зони и невъзможността за упражняване на нормален любителски риболов, спорт и туризъм в продължение на много години вече. Налице е изчерпателна информация за покровителстване на групи за незаконен улов и търговия с риба, а също така нежеланието за съвместни дейности по охрана на водни обекти от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и местните структури на Съюза на ловците и риболовците в България.

Моят въпрос към Вас е: ще имате ли волята да се разпоредите съответните отдели и служители на Агенцията по рибарство и аквакултури да прилагат законите и нормативните актове стриктно според волята на законодателя и в интерес на обществото?