Докладчик Мария Ангелиева

„СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Боянов Величков и група народни представители на 13 март 2009 г.

На заседанието, проведено на 2 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Запазването на данни, създадени или обработени във връзка с предоставяне на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, се третира като аспект на свободното предоставяне на услуги в Европейския съюз и затова се регулира с Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета.

В преамбюла на цитирания документ се изтъква, че неговите разпоредби се отнасят само за данни, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителни услуги, но не се отнасят за самото съдържание на съобщената информация. Освен това се подчертава, че директивата не трябва да нарушава правомощията на държавите членки да приемат законодателни мерки относно правото на достъп и ползването на данни от съответните национални органи, упълномощени за това. Въпросите за достъпа на тези органи до данните, запазени в съответствие с директивата, са извън обхвата на европейското право. В тази сфера обаче е възможно сътрудничество между държавите членки в съответствие с дял VІ от Договора за Европейския съюз. Такива съвместни действия трябва да зачитат основните права, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки и гарантирани от Европейската конвенция за човешките права.

Разглежданият законопроект цели да разшири обхвата на случаите, в които се прилагат разпоредбите на чл. 251 от Закона за електронните съобщения. Другата задача е да се повиши ефикасността на събирането и използването на информацията.

Първата от посочените задачи произтича от факта, че в момента предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да съхраняват данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за нуждите на разкриване и разследване единствено на тежки престъпления и престъпления по Глава девет „а“ от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс „тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Нашата страна като държава-членка на Европейския съюз се е ангажирала да изпълнява Съвместно действие 98/699/JHA, прието от Съвета на Европейския съюз относно прането на пари, издирването, замразяването, изземването и конфискацията на инструментите за извършване на престъплението и на облагите от него, както и Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 26.06.2001 г. по същия въпрос.

Съгласно тези актове държавите членки трябва да си сътрудничат и чрез обмяна на съответната информация. В чл. 1, ал. 2 на Съвместно действие 98/699 се казва, че съвместните мерки ще се прилагат за всяко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за една или повече години. В този смисъл сегашният обхват на чл. 251 от Закона за електронните медии може да се разглежда като недостатъчен.

Що се отнася до повишаването на ефикасността от прилагането на чл. 251 и решаването на някои организационни въпроси, то направените по този повод предложения са предмет на самостоятелна компетентност на държавите членки. Преценката за тяхната полезност би трябвало да се направи, като се оцени ефектът им върху борбата с престъпността и като се отчита чл. 8 от Европейската конвенция за човешките права. Той гласи, че намесата на обществените органи в правата на лична неприкосновеност трябва да отговаря на изискванията за необходимост и съразмерност, да служи на определени ясни и легитимни цели.

На базата на гореизложеното може да се заключи, че предлаганите изменения и допълнения, целящи да подобрят организацията на работата, не противоречат на европейските правни норми, доколкото това са въпроси от изключителна национална компетентност. Те би трябвало да се решат, като се изхожда от тяхната ефикасност и пропорционалност.

Що се отнася до предложението, целящо разширяване на обхвата на прилагането на чл. 251, е необходимо прецизиране. За изпълнение на ангажименти на страната ни по Съвместно действие 98/699, както и на Рамковото решение на Съвета на Европейския съвет от 26 юни 2001 г., е целесъобразно да се укаже, че обхватът на прилагането на мерките по чл. 251 се отнася за нуждите на разкриване и разследване на нарушения, които се наказват с лишаване от свобода за една или повече години.

На базата на гореизложеното и след състоялата се дискусия, Комисията по европейските въпроси с 4 гласа “за”, 4 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Боянов Величков и група народни представители на 13 март 2009 г.”