Благодаря, господин председател.

Господин Ралчев! Искам да Ви разкажа съвсем кратичко един случай с две деца, загубени в Сливенския балкан, за щастие с мобилен телефон в себе си. Благодарение на това, че родителите се обръщат за помощ към органите на Министерството на вътрешните работи и на този мобилен телефон, децата за много кратко време са локализирани, намерени и спасени. Сега, както са разпоредбите в закона, на тези деца Министерството на вътрешните работи може да окаже помощ след разрешени...

Не е така, казах Ви, има средства.

По никакъв друг повод не може да им бъде оказана помощ. Не разбирате ли, че тайната на кореспонденцията се превръща в абсурд, от който може да пострада този, който се нуждае от помощ от органите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви. (Реплики от опозицията.)

Има ли трета реплика? Няма.

Господин Ралчев, заповядайте за дуплика.

Светът след 2001 г. не е различен, в друг етап се намира. Ако забелязвате, в последния месец много често се обръщам към колегите в залата, да си припомним всички, че сме законодателно тяло.

Отговорът е много ясен: ако има крещящо противоречие между технологиите и закона, се променя законът, ако е необходимо, но този закон, уважаеми колеги, е Конституцията.

И друг повод имам и сега ще го изразя – по Закона за референдумите. Развиваме идеята за референдумите, но не поглеждаме какво пише в Конституци...