Николай Михайлов

Господин председател, уважаеми народни представители. Този дебат ми се струва неуместен, защото е предизборен, в края на парламентарния мандат.

Тези въпроси, които той предполага да бъдат решени, не могат да намерят своето разрешение в границите на този мандат. Това е очевидно за всички, следователно идеята е, малко или повече, даже напълно, предизборна. В този смисъл нашият дебат има характера на предизборна кампания. Гласовете, които звучат отляво и отдясно могат да бъдат интерпретирани в духа на предизборното поведение, което означава, че ние чуваме гласове отляво и отдясно, които почиват върху една класическа за нашия фамозен преход гузност. Тя прави този тип тематизации просто безсмислени.

Въпросът за обвързаността на държавата с българската корупция е фундаментален въпрос на прехода. Сега, на 15 април 2009 г., този въпрос изниква в българския парламент по повод на конкретен казус, свързан с лице, което е традиционно обсъждано в тази перспектива. Това не е ново. Въпросът е, че около тази фигура – говоря сега, разбира се, за столичния кмет, има въпроси, които бяха систематично задавани от различни позиции, основно от медиите, разбира се и от българската десница в красивия период на нейното опозиционно, спрямо този лидер, настроение. Тя беше специализирана да го атакува за корупция.

Основни фигури на тази десница наричаха това лице с имена, които сега аз се тревожа на свой ред да произнеса. Това всичко е забравено по конюнктурна логика. Сега се атакува левицата, защото тя стои, ще повторя пак – предизборно, зад идеята да се каже нещо лошо за това лице и да увисне във въздуха като подозрение за това, което и бездруго хората знаят. Като го знаят дали има някакъв ефект върху тяхното електорално настроение? Едва ли. Следователно това, което протича сега, е по-скоро система от жестове в предизборна обстановка.

Десницата няма право да говори за корупция, свързана с този казус, не може да се позовава на това, че левицата е в невъзможност да съобщава за корупция, защото я практикува. Всички политически партии без изключение имат участие в този процес, имат собствената си гнойна диря, имат какво да крият и в този смисъл всяко позоваване на корупцията от позицията на непричастност е крайно неубедително и деморализира.

Аз искам да кажа това: ние не можем да произведем този дебат в 40-ото Народно събрание. Не зная кога това би могло да се случи.

Аз се питам следното обаче: имаше един швейцарски доклад, поръчан от Държавния департамент, който беше публикуван в Интернет, в пресата, беше четен, но не беше обсъждан, включително и в Народното събрание никой не поиска комисия. Татяна Дончева говори, че това лице Йосич, което сега е обсъждано, е свързано с 30 убийства. Нещо такова спомена. Аз помня, че този доклад, адресиран до Държавния департамент, споменаваше също тази цифра – 30 поръчкови убийства, свързани с главното действащо лице в доклада. Някой направи ли тогава комисия? Българската нация погрижи ли се да реши този въпрос? Не.

Сега цялата десница, подредена от първия до последния ред в перспективата на своята амбиция да управлява през една коалиция, драматично смени отношението си към тази фигура - за неин срам, ще кажа аз, и това е смисълът на моето изказване сега. Просто разговорът за корупция в този контекст, в този парламент, от тези политически сили, е срамно поведение.