Мариана Костадинова

Благодаря, господин председател.

Искам да заявя, че съм в изключителна ситуация, защото съм от Плевен, а съм избрана като народен представител от Търново и вече от 30 години живея там.

Действително, знаех само от местните вестници за тези предложения. Сега изслушах много внимателно и изказванията на моите колеги. В никакъв случай не бих желала да намесвам териториите на Велико Търново и Плевен. Всяка една от тези области има много положителни качества и лично аз не мога да се сетя за отрицателни. Удоволствие е човек да защитава интересите и на Плевен, и на Велико Търново. Дай, Боже, да защитаваме интересите и на цялата държава по този начин.

Да ви призная, още като бях ученичка това училище имаше невероятен авторитет в цяла България. Там бяха най-хубавите концерти и най-хубавите забави. (Шум, оживление.)

Въпросът тук е, че когато станах народен представител през 2001 г., действително имаше много сериозна битка за Националния военен университет. Чест прави на всички депутати от Велико Търново, че тогава се обединихме и не позволихме Националният военен университет, създаден във Велико Търново, да бъде преместен в Шумен или Плевен. Действително, мястото на Националния военен университет е във Велико Търново. Там имат традиции, има създадени възможности.

Но още тогава така нареченото Военновъздушно училище в Плевен зае своето място. То си остана в Долна Митрополия, комуникациите и възможностите си останаха в Плевен.

Съвсем нормално е сега обществеността да настоява този утвърден университет, неговото място да си бъде в Плевен. Принципно той никога не е бил местен. И това е факт – така както не се премести Морското училище от Варна или университета – в Шумен.

Но въпросът опира до чиста икономика и финанси. Ако всичко е така, както го съобщават моите колеги, лично аз бих се съгласила, че действително това е раздел, част, ниша, която действително трябва да се развива в съвремието. Военновъздушната промишленост, самата авиационна техника, всичко, което опира до самолетите и можем вече да си мечтаем – и до ракетите, действително трябва да се развива и държавата трябва да направи някаква инвестиция. Тази инвестиция вече е направена, но трябва да се доразвие.

Господин Илчев действително много чете и много се занимава с тези неща. По-склонна съм да се съглася с него, че това е нещо, което дава възможност дори на младите хора да се включат активно, да работят и да се развиват, защото традициите на Долна Митрополия са всепризнати не само в България. Наши пилоти пилотират много добри самолети, да не кажа най-съвременните самолети в други авиокомпании. Това е нещо, в което не трябва да изоставаме и да го доразвиваме в чисто професионален вид.

Моята дилема е много сериозна. Слушах много внимателно всичко казано. При положение, че Военният университет си остане в Търново, а само училището от Долна Митрополия ще бъде изнесено и ще си остане такова, каквото винаги си е било, при положение, че новият закон дава нови възможности на двата университета – като единият си остава национален, лично аз бих се доверила на всички плевенчани. Надявам се, че това училище ще бъде отново така добре развито, както и Вие твърдите за в бъдеще.

Така се надявам и за Университета във Велико Търново. Надявам се, че той няма да бъде разформирован или някак трансформиран, защото виждате, че с всеки закон нещата придобиват по-различни варианти. Благодаря много за вниманието.