Николай Свинаров

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След академичното слово на колегата Близнашки много се притеснявам, че ще принизя тона на изказванията. Ще се опитам съвсем накратко да кажа аргументите и предложенията на Българска нова демокрация по предложението за преодоляване ветото на президента.

Тезите са достатъчно ясни и според мен в този дебат днес няма нужда от допълнение към вече ясните тези. Демокрацията понякога ни докарва дотам като опозиция, че трябва да избираме между волята на мнозинството и волята на президента, а президентът е избран от същото това мнозинство. Този избор не винаги е достатъчно лесен и понякога води до грешки в избора на позиция.

Позицията на Българска нова демокрация е ясна, няма да коментираме днес волята на президента, ясно заявена в мотивите, с които той поставя и упражнява конституционното си право на вето. Можем обаче да споделим, че и президентът също не отиде докрай не само в коментарите по законопроекта, но и в цялата си визия и ако щете, в поетите пред него ангажименти на мнозинството за изборно законодателство до м. септември 2008 г.

Все пак какво предлагам аз, защото за нас като опозиция изборът наистина е много труден. Предлагам по своеобразен начин да подкрепим и тезата на колегата Близнашки, тоест тези, които подкрепят своето първоначално решение и ще подкрепят предложението за отхвърляне ветото на президента, да останат в залата до упражнят това свое право, а всички останали, които са на позиция, че този закон няма да доведе до нищо добро в демократичното развитие и изборното право на България, ги призовавам да напуснат залата. Така първо всички ще видят кой е с президента и кой е против него по отношение на това вето и кой е с мнозинството специално за текста, по който е упражнено правото на вето на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво“ от опозицията .)