Светослав Малинов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Намираме се на една много ниска, може би най-ниската точка на българското демократично развитие след 1990 г. След откраднатите първи избори ние имаме опит през закон за първи път управляващите да откраднат избори.

Когато влизах в мандата като народен представител, имах някакво усещане, че Българската социалистическа партия не може да не се е променила през тези осем години в опозиция, че тя не може да не е преосмислила и забравила определени начини на действие, свързани със събития преди много, много години, когато на опозицията се гледа като на враг, който трябва да бъде унищожен.

Имах илюзията, че определени неща в българската политика завинаги са зад гърба ни. Имах илюзията, че повече никога едно мнозинство няма да използва възможността да променя законите, и то за избори, изцяло в своя полза. Всички сме имали някакви илюзии, когато сме влизали в Народното събрание.

В края на мандата аз съм убеден, че БСП се държи като партия, чиито потомци никога не са уважавали българските закони, нарушавали са ги и са преминавали всякаква граница – както на християнски ценности, така и на принципите на демокрацията. Вие се свързахте с най-грозното, антидемократично, дори терористично минало на своята партия с опита да промените закона сега. За мен БСП доказа, че продължава да мисли с термините на насилие, победа на всяка цена, победа с всички средства.

В момента аз съм убеден, че голяма част от вас преосмислят това, което се получава. Те усещат, че нещо не е наред. Но ви води една мисъл и тя е, че победителите не ги съдят. Няма как това да не се е появило в главите ви някъде из всички тези дискусии. Победителите не ги съдят, следователно ние ще нарушим правилата, ще нарушим традицията, но ще спечелим.

Не можете да спечелите. Няма такива промени, няма такава избирателна система, която да ви даде победа. Вие ще загубите тези избори, но най-странното е, че към вас, поне за мен задълго, да не кажа завинаги, се прикрепи Движението за права и свободи. В своята история тази партия имаше някакво демократично начало, някакво начало, което пазеше някакъв консенсус – нещо, което не бива да се нарушава. Странно е, че го нарушавате заедно днес. Нарушавате заедно консенсус много дълбок, родил се спонтанно - неписани правила, които всъщност понякога са по-здрава основа на демокрацията от самите конституции. Нарушавате ги съзнателно, за да спечелите някой и друг глас повече. Това е изключително грозно, отприщва сили в една демократична система, които никой не може да контролира.

Аз съм сигурен, че тези сили ще се насочат към нас. Не може да е иначе. Когато човек наблюдава - дори да е безразличен, когато види как едната от страните действа несправедливо, ощетява другата и се опитва да го направи незаслужено, няма как симпатиите на хората да не се прехвърлят към тези, които са ощетени несправедливо и да се обърнат срещу онези, които използват силата, за да променят законите в своя полза. Невъзможно е.

Жалкото е, че винаги има хора от опозицията, които имат моментен интерес да застанат зад мнозинството. Да, и в този случай имаме компаньонки на мнозинството – те са РЗС, имат всички основания да бъдат такива, макар че всички знаем какво представлява РЗС. Това пък е коалиция, която се маскира като партия, а за страха няма какво да говорим.

Синята коалиция не се страхува от осемте процента, но ние никога не можем да приемем, че това, което се прави, е нормално и ние никога няма да останем безучастни! Лошото е, че вие вкарахте най-отвратителните и най-отблъскващите принципи в края на вашето управление като правило на действие – победителите не ги съдят. Това е вашата максима – винаги е била антидемократична и никога не трябва да се прилага в една европейска демокрация.

Победителите ще бъдем ние и ще ви съдим според собствените ви правила, без да променяме законите. Помнете ми думата.