Мирослав Мурджов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както всички говоривши преди мен казаха, днес не е време да заявяваме приоритети за законодателни инициативи, а по-скоро е време за анализ и за някакви бъдещи заявки с оглед предстоящите два избора, изключително важни за България - от една страна, европейските, от друга страна, националните.

Това, което чух от моите колеги, най-вече от тези, от управляващата коалиция, е нещо, което ние от Движение „Напред” повтаряме три години. Много е хубаво, че има признания, и то от името на една парламентарна група, която осем години управлява България и доведе до делегитимация на институциите, от НДСВ. Това, което каза господин Моллов, че хората в България не вярват на институциите, в крайна сметка е заслуга именно на тези осем години управление, първо, на НДСВ и ДПС, впоследствие с мощната подкрепа на БСП. И това е трагичното. Затова Народното събрание се ползва с нисък рейтинг. Затова в България липсва сигурност навсякъде – по улиците, по домовете, на полето, където и да погледнем. Затова хората не вярват на политиците, въпреки че самите хора създават политически партии.

Днес сигурно е време за заклинания, които чухме и от останалите, само че, да ви кажа честно, трудно се върви напред и трудно се правят реформи от хора, които до онзи ден са защитавали една кауза, а днес говорят против всички с омраза и заразяват цялата нация с популизъм. Защото така наречената нова десница, която претендира в съдружие с БСП и с ДПС, малко трудно би водила държавата напред – хора, които се опитаха да изковат служебната победа на управляващите или поне да заложат едни условия да играем с белязани карти на изборите. И аз, както каза господин Найденов, съм сигурен, че на БСП и ДПС не им беше нужно това нещо. Друг е въпросът, че никога не е късно да станеш за резил. И това, което те направиха, е точно резил. Защото не е тайна, че цялата парламентарна група на управляващите от БСП беше против тези промени, но с огорчение ги гласува.

Но както се казва, има възмездие. Колкото и неработеща да е съдебната система в България, тя все пак показа, че има морал, че има възмездие и че трябва да се играе при ясни правила, за което приветстваме решението на Конституционния съд.

Днес е време да погледнем и да очертаем проблемите, които стоят пред България. В законодателно естество това Народно събрание направи максималното, може би не най-доброто, може би не най-хубавото, може би не това, което обществото очакваше. Да търсим вина, виновни винаги ще намерим. Въпросът е да очертаем новата перспектива пред България и да й покажем, че има трети път и пътят е напред, защото 20 години наблюдаваме боричкания вляво, боричкания вдясно – насока, която изкривява желанието на българския избирател да върви напред, която бави реформите и не води до желания ефект.

Уважаеми колеги, пътят напред зависи единствено от нас. Желанието на нашето движение и нашата коалиция – ВМРО, „Гергьовден”, Земеделския народен съюз и Единната народна партия, е да покажем, че България може да върви напред, защото е крайно време да престанем да се делим на комунисти, на антикомунисти, на ченгета и на всякакви други, а е време да се делим на хора, които могат и искат да видят собствената си държава просперираща, а не нормална. Двадесет години си говорим как държавата трябвало да става нормална. Тя е нормална, но трябва да покажем, че стъпките бавно и полека могат да я изведат напред, защото на България определено през тези двадесет години й липсваше скорост, улисана в междуличностните или междупартийните боричкания.

Затова пътят напред зависи единствено от нас. И днес е време, както казаха и колегите, да изберем между популизма и разума. А ние от „Напред” определено залагаме на разума, защото той е важен и разумът ще води държавата напред.