Николай Михайлов

Благодаря Ви, господин председател. Моето мнение изцяло съвпада с това на господин Щерев. Вижте, има едно общо недоволство от състоянието на нравите в лечебната система, в медицинската система въобще. Знаем, че и професионалистите са укорими. Спадам към тази гилдия, рискувам да го кажа. Има много недоволни пациенти, има напрежения. Само че този контрол не може да бъде структуриран като перманентна институционална заплаха, като вариант на медицинска полиция, нещо като ДАНС в системата на здравеопазването. Това не може да доведе до нищо добро, но може да канализира инициативи за разправа с определени личности, определени институции и звена от системата на здравеопазването, при положение че мотив на институционално ниво съществува. Тази полиция може да атакува всеки лекар, всяко физическо лице, всеки директор на лечебно заведение, въобще всеки, за когото се досети.

Представям си, че така окуражена тази репресивна административна система може да всее такъв страх, без да промени радикално етическия статус на системата, която, разбира се, се нуждае от реформа в тази сфера, но тя не може да бъде осъществявана чрез външни мерки на контрол от този тип – това е изключено.

Ще трябва да има солидарност на съсловието, консенсус на тези, които управляват тази професия. Тази професия не може да бъде регламентирана с учрежденски натиск отвън. Това е просто невъзможно. Това е чиста илюзия.

Системата на здравеопазването и лекарското съсловие не се нуждаят от допълнителен тласък за неговата деградация. Нищо друго не може да бъде постигнато, тъй като между Лекарския съюз и държавата, казано общо, през последните години се развиха напрежение и конфликти, които включително и тази зала помогна в много отношения да бъдат развити, доколкото договорното начало в системата на здравеопазването беше много силно атакувана, ние сме на път по тази логика на развитие, бих казал в състояние на много голяма безпомощност, защото тази идея е породена от слабост, а не от разбиране на това как такъв тип системи биват развивани и как те могат да бъдат и усъвършенствани. Ние сме на път през репресията от такъв тип под името „контрол” да влошим много сериозно отношенията, статуса вътре в системата. Това ще трябва да бъде премислено, а доколкото е решено очевидно ще бъде прието, нататък през конфликти, през напрежения и през протести. Това очевидно ще бъде ревизирано, мисля си, в следващия парламент.