Анастасия Мозер

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже този въпрос отдавана доста ме вълнува и се радвам, че той се разисква тук – дали има в това отношение национална кампания или не. Наистина нея я няма нито за наркотиците, нито за тютюнопушенето, нито за абсолютно нищо. За жалост е вярно това, което беше казано преди малко и аз бих казала на проф. Щерев, че той няма нужда да се безпокои. Защото дори този закон да бъде приет, той няма да се спазва, както беше казано преди малко.

Затова ще дам пример и нека младите хора да го чуят тук, в нашето Народно събрание. В Народното събрание, в Клуба на народния представител пушенето е забранено, но ако влезете там, ще видите, че депутати – законотворци, които знаят за тези забрани, пушат на общо основание. Журналистите пушат. Но не само това, когато някой отиде да им прави забележка, те едва ли не го подгонват и не го пребиват! Това е много лошо, защото ако ние законотворците не спазваме законите и не можем да наложим тук, в парламента, те да бъдат спазвани, аз не виждам какъв смисъл има да се опитваме да създаваме такива правила за цялото общество.

Аз също съм потърпевша, защото съм била в една парламентарна група, където се пушеше поголовно. Затова аз гледах да стоя там колкото се може по-малко, те ми се усмихват. Аз искам да поздравя доц. д-р Китов затова, че той неотдавна се отказа от цигарите и продължава да го прави. Значи всичко е възможно. Не е необходимо, като господин Найденов, да имаш сърдечни проблеми или инфаркти, за да стигнеш до заключението, че пушенето е вредно за теб и само тогава да се откажеш. Тук е имало и други колеги, които са си отишли, точно защото са прекалили в тази насока.

Така че аз подкрепям пълната забрана, но тя няма да бъде ефективна за съжаление.