Мирослав Мурджов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дали ще пием бира, дали ще пушим или ще караме коли, си е наше лично решение. И, както каза господин Кътев, ние си плащаме за тези удоволствия. Оттам – нататък, съответните акцизи, държавната хазна, съответно държавният бюджет преразпределя било за образование, било за здравеопазване – дали са много, дали са по-малко.

Основният въпрос и основната дискусия, която в момента разглеждаме, касае вземането на решение, в което несъмнено има голяма доза популизъм и то от гледна точка на това да делим нацията на пушачи и непушачи. Не е това смисълът на предложението.

Аз се учудвам на желанието на вносителите и най-вече на Министерството на здравеопазването, защо предлагат така наречената пълна забрана. Крайните мерки никога не водят до добри резултати и мисля, че всички тук сме убедени в това.

Това, което в момента съществува като разпоредба – ограничаването на тютюнопушенето на определени места, разделянето на публичните сгради в места за пушачи и за непушачи, в крайна сметка е основен проблем на контролните органи, че не си вършат работата, а не проблем на пушачите или непушачите. Това е трагедията. Както казаха преди мен хората, които говореха, извинявайте много, но няма никаква гаранция, че така наречената пълна забрана отново ще бъде спазвана. Иначе е ясно, че тютюнопушенето е вредно. То е доказано в цял свят. Нито ще доказвам тази теза, нито имам аргументи да твърдя обратното, самият аз също пуша. Но не това е причината да говорим дали сме за едното или за другото и не трябва да делим нацията на едни хора, които имат много лоши навици и пушат, и едни много добри хора, които имат добри навици и искат да дишат чист въздух. Това е вредна теза.

Основната теза, върху която трябва да се съсредоточим и трябва да разсъждаваме при приемането на този закон, е дали в крайна сметка това решение ще има съответната ефективност. Защото основният въпрос, на който аз нямам отговор и мисля, че голяма част от българското общество няма отговор, е къде са превантивните програми на Министерството на здравеопазването против тютюнопушенето. Там е заровено така нареченото куче. Къде са превантивните програми? Защо тинейджърите палят цигара толкова рано? Може би, защото ходят в заведения, в които се пуши, ще кажат някои. Не е въпросът в това. Въпросът е във възпитанието у дома и във превантивните програми, които съответно Министерството на здравеопазването е направило.

Другият парадокс. Може ли Министерството на икономиката и енергетиката да има обратно становище от това на Министерството на здравеопазването по този фундаментален спор за пълна забрана за тютюнопушенето? Може. И то е икономически обосновано. И тук трябва да търсим логиката за икономическата обосновка на цялото това нещо.

Другото, което е – учудвам се, че Министерството на земеделието и храните няма становище по този законопроект. Защото не е тайна, че в България има традиции по отношение на производство на тютюни и е една от държавите, които имат сериозен тютюнев отрасъл – вече не чак толкова сериозен.

Има един друг парадокс, господин Щерев и всички защитници на хората, които, видите ли, трябва да се отърват от пушачите. В Закона за тютюневите изделия е записано, че тютюневите компании имат право на външна реклама. Как, като въведем пълната забрана, ще им ограничим правото да рекламират своите продукти. В този закон не става ясно. Парадокси, парадокси, парадокси!

В крайна сметка, както каза в началото доц. Китов, дайте да не се правим на по-големи католици от Папата и да не въвеждаме нещо, което е със съмнителен ефект и няма да постигне онова, което всички си мислим и желаем да постигнем. Пълната забрана няма да спре пушачите да пушат, няма, за съжаление, да накара подрастващите да не лапат по-рано цигара, ще ги спре нещо друго. Това са превантивните кампании на Министерството на здравеопазването. Не да лекуваме болните, дайте да не ги караме да стават болни. Това е смисълът на това предложение. Ефективният контрол – бил той без пълна забрана или с пълна забрана, е задължително качество за успеха на всяко едно нещо. В противен случай ще си говорим едни сладки приказки, ще се заразяваме от популизъм и ще твърдим колко здрави и хубави трябва да бъдем. Само че това са само пожелания, а не водят до нищо ефективно.