Атанас Щерев

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, наистина съм съгласен с всички тези, които изложихте, обаче има две неща, които според мен не оценявате правилно. Не става въпрос за популизъм, а става въпрос за наложителна мярка, за която хората, които ще прилагат тази мярка в заведения за обществено хранене, трябва да се подготвят. Не може да стане за няколко дни или за един месец. Затова този срок добре е даден от вносителя - Министерството на здравеопазването.

Второто нещо, с което не съм съгласен с Вас - това не е крайна мярка. Светът върви напред. Някои в тази зала помнят, че едно време се пушеше в самолетите, в рейсовете, пушеше се навсякъде. Аз поне не знам авиокомпания, която да разрешава пушенето в самолетите, тоест в затворените пространства. Постепенно цивилизованият свят върви в определена посока и ние трябва да следваме тази цивилизационна линия.

Има, господин Аталай, още по-нататък, защото е ясно, че в едно балканско село – някъде, където мъжът върви пръв, а пък жената след него, днес не можем да забраним да се пуши вкъщи, когато тази жена е бременна. И това трябва да стане един ден.

Не можем да забраним днес, когато един мъж, глава на семейство, кара кола и вози две деца в колата – той не трябва да пуши пред тези деца, защото по същия начин уврежда тяхното здраве, без въобще да се замисля за това. Днес не поставяме този въпрос.

Така че това не е крайна мярка, това е наложителна мярка – да следваме света на цивилизацията, тези, към които ние се стремим, тези, от които сме една част, тоест Европа. Благодаря ви.