Атанас Щерев

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за предложения, които се отнасят до правата на пациентите. България в три поредни години по един Мониторинг на правата на пациентите в Европа е на едно от последните места по тези права.

Още повече, някой наш орган или Министерството на здравеопазването, не знам кой е, са си позволили да дадат по този мониторинг неправилни и грешни сведения. Така например едно от тези грешни сведения е, че всеки български гражданин има право на второ мнение, има право да отиде на втори лекар. Ами, разбира се, че има право да отиде, ама не му се плаща това. То за това става въпрос, за това питат хората!

На второ място: „Има ли всеки български гражданин достъп до лекар същия ден, когато го потърси?”. Нашите органи отговарят: „Да”, но това не е вярно. Има хора, които чакат по една седмица, за да отидат на лекар. А има и други – около 500 000, които въобще не могат да се доберат до лекар и от 10-15 години не са ходили на лекар. „Може ли – пише в това изследване – за 7 дни да се направи ядреномагнитен резонанс?” Нашите органи отговарят: „Може”, но това нещо не е вярно. Може, но ако си платиш и то доста повече, отколкото трябва.

Ето, всички тези неща налагат да приемем текстове за защита правата на пациентите. И понеже това правителство, Министерският съвет, вкара в Народното събрание Закон за защита правата на пациентите, който е буквален превод на европейска директива, а и още два закона бяха вкарани, които нямат никакви противоречия помежду си – това е законопроект в защита на правата на пациентите от Българска нова демокрация и от господин Паница от Демократи за силна България - трите законопроекта бяха гласувани в залата и след това, поради някаква процедурна грешка, мълчание!

Не можем да отлагаме защитата на правата на пациентите и затова си позволих в промените в Закона за здравето да предложа да се разширят тези глави и те до една не са дискотабилни.

Тук се поставя въпросът: може ли в Закона за здравето да се развива тази материя? Ама, разбира се, тук й е мястото. Има много други текстове в Закона за здравето, които могат да станат после отделен закон и точно тук е мястото да се запишат те. И нищо не следва от тези текстове, нищо лошо няма да стане и нито един от тях няма противоречие със закона, който вашето мнозинство е приело – законът на Гайдарски, на Министерския съвет. Никакви противоречия няма!

Аз не разбирам защо се опонира срещу тези текстове. Ето това не мога да разбера. А това, че са вкарани с една дискусия и мнозинството ще гласува „против” – това го разбирам. Това е най-лесно процедурно да бъде уредено. Не мога да разбера защо не направихте доброто и за политическите сили, които управляват, и за пациентите – да има текстове в Закона за здравето за защита правата на пациентите. Това не можах да го разбера – защо сте против.

Това е, което мога да кажа по този закон и настоявам не толкова да се четат, колкото да се приемат тези текстове, защото това са текстове за защита на правата на пациентите в България. Това е в защита на вашите права, на правата на вашите майки, на вашите сестри, на вашите съпруги и вашите деца. Затова тези текстове трябва да бъдат приети. Благодаря ви.