Елеонора Николова

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че е сбъркана философията на този закон. Многократно от тази трибуна много наши колеги са правили изказване в смисъл, че трябва да има Закон за столицата, така както има подобни закони в държавите, в които в столицата е разположено правителството, където се струпват големи маси от хора и всъщност този град е лицето на държавата. В този смисъл ние като законодатели сме длъжни, но по друг начин. Отдавна на дневния ред на обществото стои това да се приеме Закон за столицата, където да бъдат разпределени ясно и категорично ангажиментите както на местната власт, така и на централната власт пак по тази причина, че тук е правителството, тук са всички важни контролни и регулаторни институции, тук са посланиците, това е лицето на България.

По-нататък искам да кажа, че за първи път в 2002 г. започна нещо хубаво по отношение на местната власт. Това е финансовата децентрализация и ясното разпределение на ролите и задълженията на местната власт и на финансите – кое е държавен ангажимент и се финансира от държавата, кое е общински ангажимент и се финансира съответно от общинските средства.

Искам да продължа по-нататък. В Закона за местното самоуправление и местната администрация са изброени категорично и ясно 13 ангажимента на общините, които те със собствени средства трябва да дават като услуги. Това е образование, здравеопазване, детски градини и ясли, обществен ред. Това е битовата хигиена, което включва въпроса, който третираме.

Преди 2002 г. имахме един финансов министър – казва се Муравей Радев. Той е в основата на кашата, защото бяха забранени извънбюджетните сметки и общините, вместо да запазят ресурса си, който притежаваха, за да изпълняват дейностите, които са им вменени в закон, бяха принудени да направят търговски дружества. Правейки търговски дружества, беше следващата мода – търговско дружество не може да бъде стопанисвано рационално и добре от общината, дайте да ги даваме на частници, в резултат на което се извърши една приватизация за стотинки и общините останаха с вързани ръце. Вместо да имат собствен ресурс да дават услугата, която им е вменена по закон, те трябва всъщност да минат през частния концесионер, през частната фирма, която има друг интерес. Интересът на тази фирма е да извлича печалба, както на всяка фирма. Точно тук нямаме припокриване интерес на държава и на местна общност, нямаме припокриване на местна общност и на частно управлявано дружество.

Ето защо първият опит, който направи столичният кмет, без да съм негов фен, да си осигури собствен ресурс за тази много важна услуга, създавайки общинско дружество, мисля, че е в правилна посока. Това, между другото, е философията за това какво прави местната власт.

Мисля, че ние трябва да превъртим нашия начин на мислене и в следващото законодателство да се разпише ясно и категорично, че тези дейности, които са вменени като ангажимент на общините, трябва да бъдат изпълнявани от техните предприятия, които са общински и които могат да бъдат контролирани по отношение на финанси, по отношение на разходване на средства, по отношение на хора, които се назначават.

В цял свят това е така. Общините си имат общинските предприятия, всички служители, които изпълняват различния вид услуги, са назначени като служители на общината. Това предполага действително ангажимент на местната власт, предполага ангажимент на общинските съветници. Това е тясната връзка между местно управление и местна общност, така че аз мисля, че концептуално този закон е сбъркан, независимо от мотивите градът да изглежда по-добре и да се дава по-добра услуга.

Искам да кажа нещо друго. Ние концептуално сбъркахме политиката в България по отношение на монополистите. Вървете в един германски град и какво ще видите там? Вие ще видите общински холдинг, където в едно са събрани дружеството, което топлоподава, дружеството ВиК, дружеството, което се занимава с електроразпределение, с ремонта на пътищата. Всичко е в един общински холдинг, където общината има контролния пакет от акции, където частните акционери също влизат с капитал, но така че, когато се асфалтира един път, да не трябва на другия ден ВиК да го разбие веднага или на третия ден пък „Топлофикация” да реши, че трябва да си прави ремонт. Тоест всичко се прави с ум и разум. Парите се управляват от един общ център, така че да могат да се преливат от губещи към печеливши дейности и от печеливши към губещи дейности, така че да има разум в управлението.

Затова, госпожи и господа, аз не мога да подкрепя този законопроект в този вид, защото той е против философията за местно самоуправление и разделение правомощията на държавната и местната власт. Благодаря ви.