Минчо Спасов

Благодаря, господин председател.

Колеги, аз умишлено не взех реплика на господин Методиев и на господин Минчо Христов, защото в структурата на моето изказване ще засегна това, което те казаха.

Първата ми бележка е във връзка с една неточност при тълкуването на закона от уважавания от мен господин Методиев. В тази зала той каза, че според него изборът на управител на БНБ трябвало да се случи в периода от 9 юли до 9 октомври т.г. Законът обаче твърди друго, а именно: „Изборът се извършва не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца на изтичането на мандата на действащия“. Тоест времевият диапазон, който Народното събрание има, не е от 9 юли до 9 октомври, а е от 9 юли до 9 август. При това положение ако направим справка с парламентарната практика и с реалностите, които се изправят пред нас, когато ще имаме избори на 5 юли, когато знаем, че формирането на едно правителство отнема поне месец и половина – два, за да започне да функционира след това и Народното събрание, се оказва, че сега ние поставяме Четиридесет и първото Народно събрание в условията на програмирано закъснение.

Спомням си, че миналата седмица колегите от опозицията изтъкваха аргументи в полза на това колко е вредно закъснението на изборите на членовете на органите, които бяха избирани. Ако те поддържат тази си позиция, не би трябвало да бъдат против днес, когато искаме да спазим духа на закона. А какъв е духът на закона? За да не бъда обвинен в партийна пристрастност, искам да цитирам думи, казани от представителите на опозицията при избора на госпожа Емилия Миланова, която е станала подуправител през април 2001 г. В мотивите към господин Соколов тогавашният управител господин Гаврийски е казал: „Народното събрание да обсъди този проблем и с оглед осигуряване на нормалното функциониране на БНБ и стабилната банкова система в страната в период на избори, по наше мнение изборът на нов подуправител, ръководещ банковия надзор, следва да бъде направен от Тридесет и осмото Народно събрание с оглед осигуряване приемственост на управлението на БНБ и банковата система. Считаме, че това решение е правилно, законосъобразно и необходимо.“

Със същите съображения, уважаеми колеги, че бихме вкарали не само банковата система, но и цялата държава в условията на програмирано закъснение, трябва да видим какъв е смисълът на закона. За да излезем отново от нашия собствен политически дебат, нека да видим каква е европейската практика. Във всички европейски законодателства е заложен предварителен избор на управителя на банката като една от основните институции, гарантиращи финансовата стабилност. Сигурно за малко от вас е известно, че например в Австрия през февруари беше избран управител на банка, който встъпи в длъжност през септември. Такава е на практика законодателната уредба не само в България, но и в другите европейски държави. Мотивът, както цитирах, е посочен още от господин Гаврийски.

Няма да коментирам твърденията на господин Минчо Христов, които бяха свързани с личната му битка. Дали тя е правилна или не – не мога да кажа, но нека да гледаме духа на закона, а той е: инструктивен срок, създаден за дисциплиниране на Народното събрание и той трябва да бъде използван според духа на закона, за да бъде осигурена приемственост и стабилност на нашата финансова система.

Ето защо, колеги, гледайки в предстоящото бъдеще, когато в рамките на 9 юли – 9 август т. г. е абсурдно да бъде спазен срокът, считам, че ние напълно спазваме духа на закона, избирайки управител на банката сега. Благодаря.