Руденко Йорданов

Благодаря Ви, господин председателю.

Госпожи и господа народни представители! Аз мотивирах редакцията в последното изречение на ал. 3 на чл. 153, воден от съображенията, че директорите на специализираните институции – отварям скоба и припомням кои са специализираните институции за деца, те са четири вида: първият – домове за медико-социални грижи, което е по чл. 5 от Закона за лечебните заведения; вторият вид институции са по Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото приложение и са изброени – дом за деца, лишени от родителска грижа, дом за деца с физически увреждания, дом за деца с умствена изостаналост - приемат деца, след като за тях е издадена наредба или писмо, с което те се настаняват в специализираната институция.

При настаняването в тази институция, погледнете текста, всички останали са задължени да уведомят органа по настаняване, тоест органа по попечителство или настойничество, ако им станат известни определени обстоятелства. А директорът на специализираната институция е задължен в 7-дневен срок да направи уведомление за какво – че има нужда от попечителство или от настойничество? Тоест ние му вменяваме задължение, което в този 7-дневен срок той трябва да изпълни, без да сме го формулирали. Ако му стане известно ли, че детето се нуждае? Ами това дете, да речем, е с умствена изостаналост или пък е с физически увреждания, тоест има специфика. Този, който го е настанил би трябвало, ако има нужда, да уведоми органа по настойничество или по попечителство да го направи. Самият директор няма как да го стори в този срок и затова не бива да му го вменяваме като задължение, което практически е неизпълнимо.

Затова моето предложение беше вместо „директорът” – „органът по настаняването” да направи това уведомление, ако е нужно.

Да не говоря за второто недомислие – дирекцията „Социално подпомагане”, която най-често прави тези настанявания и ги контролира, трябва да бъде уведомена от директора…