Анелия Мингова

Благодаря, госпожо председател.

Съвсем накратко ще взема отношение по изказванията и по въпросите. Благодаря на всички народни представители, които проявиха интерес и със своите изказвания от тази трибуна изказаха мнения и препоръки и поставиха въпроси.

По отношение на някои от въпросите на госпожа Манолова – дали са необходими спешни законодателни промени - колеги, ние ще се справим със законовата база и прилагането й, каквато е. С оглед на нашата кадрова политика подчертахме обаче два момента, които като че ли се нуждаят от спешни промени. Мисля, че такова разбиране намерихме и в Комисията по правни въпроси. Става дума за законови критерии по отношение на тъй нареченото атестиране на тези, които искат да се върнат в системата. Ако не бъде предприето нещо, това блокира нашата дейност и не бихме могли да проведем атестациите и на тези, които кадрово израстват, защото конкурсът би трябвало да бъде един по сегашната законова уредба в рамките на тези атестации.

В тази връзка проблем може да има и по отношение на регламентирания сега различен брой на конкурсите, на различните видове конкурси. Ако той бъде уеднаквен, това ще ни позволи да направим съотношението 80:20, което е заложено като процент в сегашния закон. Говоря конкретно, защото това има отношение към действията ни в кадровото обезпечаване, а процедурата тече. Понастоящем отново ни предстои обявяване на конкурс. Нека да бъдем облекчени в неговото провеждане, тъй като това е сложен и дълъг във времето технологичен процес, който изисква усилията на много лица, включително и на Висшия съдебен съвет.

По отношение на изказването на народния представител Семов – благодаря за позитивния, конструктивен и критичен тон. Изразявам съгласие от името на колегите, че се отчитат резултатите в дейността на съвета и на инспектората към него, но и това, че трябва да бъдат предприети продължаващи усилия, защото трябва да се забележи и да установи устойчивост тенденцията в работата на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, за да може в крайна сметка да се затвърдят тези резултати и да се постигат нови, така че общественото доверие и обществените очаквания да бъдат реализирани.

В доклада се съдържа анализ, но резултатите, които би трябвало да обобщаваме, сме заложили като една от мерките в предложения днес на правителството график. Тук трябва да бъдат обединени усилията на много институции. Разбира се, собствените усилия за тази устойчивост на тенденциите са най-важни и ние напълно съзнаваме отговорността си за тяхното реализиране.

На следващо място искам да подчертая особената роля на подобряване диалога между институциите. Ако в този диалог няма взаимно доверие, ако търсим проблемите в другата институция, а не в собствената си сфера, не бихме могли да постигнем такива устойчиви резултати.

В този смисъл бих искала да апелирам: диалогът между правителството и органите на съдебната власт, диалогът законодателната власт–съдебна власт би трябвало да намира все по-голяма опора в посока, че ние сме добронамерен партньор и очакваме всяка позитивна критика, която бихме могли да претворим в конкретни мерки, за да го направим. В крайна сметка очакваме този позитивизъм да продължи. Досега в общи линии той е бил налице, но да продължи като оценка и анализ за нашата дейност. Ако няма такава дейност, то дейността на другите институции не може да се отрази позитивно на работата на Висшия съдебен съвет и на органите на съдебната власт.

Вярно е, че има проблеми и с обучението, но нека да си припомним откога, от какво и от кого датират. Можем само последващо да извършваме обучение чрез Института на правосъдието. Мисля, че в тази посока усилията на този институт и на Висшия съдебен съвет бяха оценени много високо, включително и от Европейската комисия, защото работим във взаимодействие. Но това са само последващи действия. Проблемите стоят още в образованието. Всички знаем това. Може би там проблемите също трябва да бъдат решавани.

По отношение на законодателните промени: ясно е, че трябва да има взаимодействие със законодателната власт и с ангажиментите на законодателна инициатива и на правителството, но тук е необходимо да се консолидира по-добре и в по-голям обем политическата воля на политическите сили, защото иначе спорадични промени, които след това биват отменяни или водят до нови корекции, не водят до добри резултати.

Така че съзнаваме своята отговорност като субект, но искаме по-добро партньорство, защото само то може да доведе до добри резултати.

По отношение на въпросите, които постави госпожа Михайлова: аз мисля, че кадровите проблеми може би действително се съдържат не с голям акцент в доклада, но, няма да крия, те стоят на дневен ред. Конкретните стъпки, които правим в тази посока, са работата по една нова наредба, която беше създадена с последните изменения в Закона за съдебната власт. Имаме решимостта в тази наредба за показателите и реда за атестирането да се опитаме успешно да решим проблемите, свързани с кадровото обезпечаване, с провеждането на атестациите, в което да се направи обективна диференциация в оценяването на магистратите, така че това да доведе до позитивно отношение и на самите магистрати, които са оценявани, и на тези, които виждат как се прави оценката на техните колеги. Разбира се, място трябва да намери и оценката, която дава инспекторатът. До този момент някаква устойчива база на оценка на инспектората нямаше, но в тази наредба тя ще бъде заложена. Мисля, че и с усилията, които ще бъдат направени от страна на неправителствени организации, от страна също и на ангажимента, който министър Попова заяви като предложение във връзка със съдържанието на тази наредба, ще се обединим около един акт на съвета, който ще удовлетвори очакванията както на професионалната гилдия, така и на тези, върху които ще се отрази работата на магистратите, а това са българските граждани.

По отношение на единната информационна система: ядрото й сега, съгласно последните промени в закона, е съсредоточено в прокуратурата; разписани са мерки, включително и в този график, който цитира госпожа Фидосова. Мисля, че на този етап Висшият съдебен съвет има координиращи функции, които тепърва предстои да извършваме. Така че това е, което сега мога да отговоря на този Ваш втори въпрос.

По отношение на въпроса на госпожа Фидосова за графика: този график от 57 мерки в частта, в която е визиран Висшият съдебен съвет като субект, отговарящ за тях, е изготвен с участието на Висшия съдебен съвет. Така че това са наши мерки, които сме предложили, съгласували и в резултат на това те са приети, така както беше впрочем участието ни в предходния график. Смея да твърдя, че част от тези постоянни мерки, които цитирате, са едно продължение на нашата дейност, което би трябвало сега, когато ги записваме отново, да докажат тази устойчивост в тенденцията, защото е много важно да има такава устойчивост.

И, разбира се, благодаря за изказването на господин Шопов. Нищо ново не чух в неговото изказване, това беше споделено и миналата година. Аз бих искала да кажа само с няколко думи следното: вероятно има много проблеми в структурирането на органите на съдебната власт, включително и на Висшия съдебен съвет. Това е един проблем, решен в Конституцията. Във вашата политическа воля и във вашите правомощия е да намерите този политически модел, който най-добре би отговарял на системата. В този смисъл Висшият съдебен съвет е само орган, който, избран съгласно действащата Конституция, полага всички усилия в своя сегашен кадрови състав да постигне съдебната реформа и да бъде фактор и участник в тази съдебна реформа.

По отношение на другите изказвания, лично според мен има нещо дълбоко порочно и невярно в твърдението за еднопосочност на кадрите. Лично аз се гордея с професионалната си и с политическата си биография. Работата ми в парламента ми е изключително полезна в сегашната ми роля във Висшия съдебен съвет.

И искам да завърша с това, че вероятно въпросът, който се поставя за зависимост или по-скоро за независимост на кадрите тогава, когато те изпълняват определени конституционно избрани функции, е въпрос на манталитет. И може би точно затова европейските ни партньори не могат да разберат този наш манталитет, защото дали някой е зависим, това е въпрос именно на личен манталитет, въпрос на морал, въпрос на професионализъм. И нека да не се правят подобни внушения от тази трибуна, която дава депутатски имунитет. Аз бих призовала не от тази трибуна, а ако някой иска да постави нещо персонално на мен или на друг член на Съвета, да го направи вън. Защото тогава, ако аз лично се почувствам засегната, бих използвала други средства, а това са дейностите на правораздавателните органи, които на всяка обида и клевета мисля, че биха реагирали по съобразен със закона начин.

В тази връзка ми се иска да кажа, че всъщност зависимостта е именно под формата на такива изказвания от най-високата парламентарна трибуна, защото подобни внушения биха били израз именно на този политически натиск срещу органите на системата. Аз не приемам такъв политически натиск и с цялата отговорност на това, което казвам, твърдя, че въпросът за това кой е зависим е въпрос, който е личен, и не може един орган да бъде обект на подобни внушения. Защото това, повтарям, според мен е именно формата на политически натиск. Много моля от тази трибуна такава форма на натиск това Народно събрание да не допуска! Това ще пречи и на Висшия съдебен съвет да изпълнява своите функции. Средствата и методите са други, те са законови. Благодаря ви.