Стоян Кушлев

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Приятно съм изненадан от обстоятелството, че работната седмица на върховната държавна институция започва с обсъждането на нашия доклад. Това прави добро впечатление на членовете на комисията и на нашите служители.

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е една от най-новите институции, създадени със специален закон, с общо политическо съгласие за борба с организираната престъпност, която в национален и в международен аспект нанася сериозни вреди на националната икономика и на обществения ред. Такава тенденция – на отнемане на престъпни облаги, върви във всички страни, всички модерни демокрации. Както виждате, тя започва своята дейност и у нас.

Изминаха три години и половина, вече близо четири години от приемането на Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Натрупа се определен опит и практика. Днес можем да отбележим първото заключение от тази дейност, а именно нарастване и разгръщане на капацитета на комисията през този период. За това говорят статистическите данни. Това е третият отчет, който се обсъжда в парламента. През първата година – 2006 г., имахме 100 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, през втората година – 109, през третата година, която сега отчитаме – 126. Тук ще ви съобщавам и новите данни за деветмесечието. За деветмесечието на настоящата година имаме 112 производства за установяване на имущество. Безспорно до края на годината, докогато остават още три месеца, значително ще надхвърлим ръста от миналата година.

Същото се отнася и до втория вид производства – производствата за обезпечаване на имущества, придобито от престъпна дейност. И ако тук се проследи тенденцията, се вижда, че има постоянно нарастване на производствения капацитет на комисията. През първата година има сравнително немного производства, защото стартирахме - 51 на брой, на стойност 21 милиона. През втората година, 2007 г., имаме 74 обезпечителни производства на стойност над 60 млн. лв., през третата година, която отчитаме, тези производства вече са 122 на стойност 66 милиона.

Най-ярко нарастването на капацитета на комисията обаче се забелязва и констатира в третата, най-важна част от нейната дейност, а именно производствата по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. През първата година имаме 12 дела за отнемане на обща стойност около 4 млн. лв.; през втората година – 2007 г., има 33 дела за отнемане на обща стойност 27 млн.; през годината, която отчитаме, са образувани 57 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на стойност над 32 млн. лв. Един многозначителен факт за нарастване капацитета на годината е, че за настоящата година, за деветте месеца имаме 65 дела за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 63 млн. 661 лв. Тоест значително сме надхвърлили ръста – 57 дела за миналата година за 32 млн. лв., сега за тази година 65 дела за 63 млн. лв. Разбира се, това не е случаен факт. Той се дължи на нарастването на опита на нашите хора. Трябва да се отчита, че започнахме от нулата. Създаде се нова институция без практика, без аналог в правната история на България. Трябваше хората да се квалифицират, да се обучават и натрупват опит. Сега вече те разгръщат своя истински капацитет.

Втората констатация, която искам да направя пред вас, е тенденцията за издигане на борбата срещу организираната престъпност в основен приоритет на комисията. Ако проследим статистическите данни тук, ще видим, че борбата срещу престъпленията на организираната престъпност, създаването и ръководенето на организирана престъпна група заема все по-голям дял в образуваните производства от дейността на комисията. През първата година те са на седмо място и са едва 5 на сто, през втората и третата година отиват на второ място, само измамите са повече от тях, делът съответно е 17%. Искам да ви съобщя, че през деветмесечния период, който ще отчетем следващата година, но не мога да не го отбележа, те вече са 20 от общо 112, при 20 миналата година от 126. Те отиват на първо място. Сега, когато подредим борбата срещу видовете престъпления, борбата с организираната престъпност отива на първо място и става основен приоритет на комисията. Това са данните, които трябва да ви съобщя.

На трето място, комисията вече е покрила цялата територия на страната със своите структури. Имаме 19 оперативни бюра и 11 териториални дирекции. Тоест във всички области на страната нашите териториални единици работят. Никак не беше лесно да се реши през този период, първо, материално-техническото осигуряване, да се намерят сгради, да се устроят нашите териториални звена, да се обучат и намерят хора, които да започнат работа. Сега вече се усещат тези резултати, които ви съобщавам.

Вече подчертах един от главните приоритети на комисията – излизане на все по-важно място на третото направление в нейната дейност – самото отнемане на имуществото, което е и целта на закона. В доклада отчитаме, че са минали на първа инстанция осем дела. Съвсем друга е картината в настоящия момент. За изминалите седем месеца от подготовката на доклада през м. март делата, които вече са минали на първа инстанция, са 35, тоест, за девет месеца нови 27 дела са решени на първа инстанция. Отчитаме, че в доклада има само едно влезнало в сила решение, тоест едно фактическо отнемане. В момента те са вече четири. Тоест, виждаме едно постепенно развитие на проблема за самото отнемане на имуществото, което се превръща в главен приоритет на комисията. Четири дела са минали на апелативна инстанция и можем да очакваме до края на годината да минат и пред върховната инстанция и Върховния касационен съд. Така че към края на годината може да се очертае ситуацията да имаме вече 8 влезнали в сила реални дела за отнемане, тоест 8 реални отнемания, което никак не е без значение, първо, за да могат българските граждани да възстановят своето доверие в държавните институции, в държавата и в принципа за справедливост.

Разбира се, това е на втори план, той не е водещ за комисията, но вероятно декември - януари ще има една предварителна проверка, която винаги се прави от Европейския съюз, за състоянието на борбата с организираната престъпност. Смятам, че тук ще покажем много голям ръст и пред Европейската комисия при тази междинна проверка, която се прави.

Определено положително развитие претърпяха международните връзки, които комисията е установила със сродни и сходни институции в останалите европейски държави, главно със страните – членки на Европейския съюз, и със страни, които са наши стратегически партньори, каквито са Съединените американски щати. Ние имаме редица производства - аз няма да посоча примерите, които са реализирани благодарение на нашата съвместна дейност. Мога да посоча само един от тях. Най-големият иск за отнемане, който ние сме предявили - на стойност над 19 млн., е срещу германския гражданин Мамфред Дил, който е осъден в Германия за измами и чиято присъда ние сме получили и искаме отнемане на неговото имущество, един от които е известният хотел „Таня” в Банско. Това е в резултат на нашето взаимодействие със сродните наши служби в Германия. Имаме подобни случаи и с другите държави.

Един голям открит въпрос, който остава и който трябва да бъде решен от вас, това е проблемът за управлението на отнетото имущество. В действащия закон няма нито дума, нито ред, в който да се дават указания или да се решава този въпрос. Този проблем не е решен и на европейско равнище. Той се обсъжда и в Европейската комисия, и на общоевропейските съвещания, които Европейската комисия свиква за институциите по установяване и отнемане на имущество. При една промяна на закона един от главните въпроси, който трябва да бъде решен, е и този проблем. Засега най-голям опит в тази насока, бих казал единствените донякъде, които са отишли много напред, са Съединените американски щати, където, разбира се, най-напред стартира тази процедура по постановяване и отнемане на престъпни активи преди повече от 30 години. Затова имаме и най-богат опит.

Така че може би трябва да се проучи техният опит тогава, когато се решават въпросите за управление на отнетото имущество. Защото ние запорираме, отнемаме и, както виждате, водим вече дела за едно имущество. Сто шестдесет и седем са делата за отнемане на едно имущество в размер на 127 млн. лв. Запорирали сме имущество по 388 обезпечителни производства на стойност 395 млн. лв., наближават 400 млн. лв. Това имущество обаче трябва да се управлява от определена институция. Този въпрос стои с голяма сериозност и пред Народното събрание, защото, според мен, трябва да се реши със закон. Сегашният закон нищо не показва. По тези четири дела, които са влезнали в сила, ние сме извадили изпълнителни листове и сме ги изпратили до министъра на финансите, който, по наше виждане, той е от общите правни принципи човекът, който отговаря за държавния фиск и за държавното имущество. Но преки разпоредби в закона няма.

Може да се мисли при тези мащаби на очертаване на бъдещо отнето имущество и особено на запорирано имущество, да може да се създаде и специална институция, която да се занимава с този проблем, както е примерно в Съединените американски щати. Тази дейност се върши от службата на американските маршали. Два пъти съм се срещал с тази служба. Ако е необходимо да дойдат в България и да обучат хора, които да поемат и тези функции, те са готови да го направят на техни разноски. Такава договореност има с тях.

Аз няма да говоря за изменението на закона. Ще има правителствен законопроект. Вие ще го обсъждате, вие ще го приемате. Аз само показвам някои насоки, които намаляват ефективността от дейността на комисията. Това е голямото забавяне и протакане на делата, уважаеми народни представители. Сто шестдесет и седем дела са образувани за отнемане на имущество, само по четири досега имаме окончателни решения за отнемане. Виждате, че твърде бавно, твърде трудно, твърде мъчително се движат тези дела. Има безброй хватки за шиканиране на процеса. Необходимо е да се помисли, ако вие прецените, за проучване на добрите европейски практики и за ускоряване на тези процеси. Явно е, че не може всичко да се движи по Гражданскопроцесуалния кодекс, защото това са отношения между ищеца и длъжника, а тук става въпрос за едно публично вземане на държавата - отнемане на престъпни активи в полза на обществото, съвсем друга хипотеза. И този въпрос трябва да се обсъди при евентуална промяна на закона и да се направят необходими законодателни промени, които да ускорят процедурата по постановяване на решения за отнемане на имущество. Това нещо дразни обществото. Хората знаят какви са исковете, които са предявени. Тоест чувството за справедливост в обществото не може да бъде задоволено при тези темпове и тези очаквания, които се имат – да бъде отнето имуществото на лица, които са извършили престъпления.

В заключение бих искал да изтъкна, че вече е изминат този близо 4-годишен път на развитие. Натрупала и укрепила своя административен капацитет и развиваща своя производствен потенциал, усвояваща добри европейски практики, комисията е готова да посрещне предизвикателствата, които предстоят пред нас в бъдеще в борбата с организираната престъпност, за установяване на правов ред и справедливост в нашето общество. Благодаря ви.