Емел Етем

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата за националната сигурност и за сигурността на всеки български гражданин е един от основните приоритети, които ДПС винаги е изповядвало. Това, което Министерският съвет представя на вниманието ни като Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, буди у нас тревоги. Защо? Защото виждаме една недобре свършена работа, прибързана, недобре обмислена, с механично прехвърляне на различни дирекции и функции, доста хаотично, разпиляно и несистематизирано. Най-лошото, както каза преди малко отсъстващият в момента министър – временно решение. Това ни кара да се притесняваме, защото със сигурността, уважаеми колеги, не трябва да се допускат никакви грешки – както за националната сигурност, така и за ежедневната сигурност на българските граждани ние като законодатели носим много голяма отговорност.

По тази причина Движението за права и свободи няма да подкрепи така внесения законопроект, защото очаквахме задълбочен анализ и на негова база управляващата партия съответно да внесе необходимата документация, като започне със стратегически документ, за какъвто неведнъж сме споменавали, че трябва да се приеме от Народното събрание, и после се пристъпи към неговото отразяване в различните закони.

Аз не бих искала да влизам в детайли по темата за специфичната полицейска дейност на МВР – това, което преди малко колегата Миков много професионално изрази като мнение и позиция. Искам да обърна внимание на другия аспект - на спасителните дейности.

С решение на това Народно събрание преди няколко месеца беше закрито Министерството на извънредните ситуации, което през последните четири години направи немалко. Може на някого да се е сторило недостатъчно (весело оживление и възгласи: „Е-е-е!”от ГЕРБ), но държавата България вече има държавни политики, изградени на базата на всички предизвикателства, които през последните години сме наблюдавали както на територията на нашата страна, така и с оглед на съвременните предизвикателства, които стоят пред света. Какво значи това? Възгласът, който чувам в залата, ми дава основание да ви запозная какво е направено през последните четири години (частични ръкопляскания от ГЕРБ), защото, както видях, много машинално авторите на проекта са прехвърлили само две дирекции – „Гражданска защита” и телефон 112, към структурите на Министерството на вътрешните работи.

С какво сме задължени пред българското общество като държава? Да гарантираме, както ви казах, 24-часовата сигурност на българските граждани. Тя не се изразява само в гарантиране на техния живот, сигурност, имущество – нещо, което МВР прави, колко и как аз няма да давам оценка, но и всички предизвикателства, пред които се изправят българските граждани, като започнете от всяка извънредна ситуация, в която те попадат.

Голяма част от вас сигурно не знаят терминологията и не знаят кои са спасителните дейности, затова ще си позволя да ви припомня.

Спасителните дейности основно са няколко. Започваме с Бърза помощ, минаваме през Пожарна и аварийна безопасност и още над петнадесет такива, свързани не само с природните бедствия наводнение, земетресение, порой, ураган, снежна виелица и буря, но и химическо замърсяване, замърсяване на атмосферата, на водите, радиационно замърсяване. Все пак на територията на нашата държава имаме атомна електроцентрала. Така че този род спасителни дейности, които касаят българските граждани, са много важна функция, която държавата много добре систематизира през последните четири години.

Ние дори очаквахме вие да продължите направеното от предходния кабинет и да имате смелостта да отделите тези дейности в отделна структура, защото Министерството на вътрешните работи е много голяма система, която, както и самият министър преди малко спомена, не е достатъчно реформирана. Към една нереформирана система, която се нуждае от много средства, за да може да бъде модернизирана, нуждае се от много добра подготовка на кадрите и много добро управленско умение, ние се опитваме машинално да пришием нещо, което е модерно и съвременно, направено през последните години. То не може да се измерва със структурите на Министерството на вътрешните работи, защото и като численост е определено много по-малко.

На територията на страната има 28 дирекции с 28 отряда, които 24 часа са на разположение на българските граждани, когато те пострадат на пътя, когато пострадат на улицата, когато попаднат в извънредна ситуация, без значение къде се намират.

Не можах да видя в материала, който ни беше предоставен от Министерството на вътрешните работи, какво се случва с превантивните дейности, които Република България и най-вече управляващите са длъжни да гарантират и осигурят на българските граждани. Това не е мое желание, за да не ме апострофирате. Това е задължение на всяка една управляваща партия.

Превантивните дейности са следните: изграждане или доразвиване на модерни системи за ранно оповестяване. Днес в България има система за сиренно оповестяване, която е модернизирана и актуализирана в десет града. Как ще продължи нейното доразвитие, за да стигне до всяко село и махала, за да може всеки български гражданин да получи сигнал, когато изпадне в бедствена ситуация, аз не виждам от този проект.

Не виждам какво ще се случи със системата за оповестяване на всички органи на изпълнителната власт. Нещо, за което нееднократно в миналия мандат – тук има и колеги от предходния мандат, е поставян много сериозно въпросът за бързата координация и реакция на всички сили, които имат вменени по законите на Република България такива функции.

Има изградена система за оповестяване на органите на изпълнителната власт, която дава възможност едновременно на 28 хил. души да бъде изпратен сигнал, да се явят на място и да направят нужната координация. Това са: председателят на българския парламент и ръководството на парламента, президентът на Република България, премиерът и Министерският съвет, областните управители, кметовете на общини, всички териториални структури на ведомствата, които по законите си имат отношение към спасителните дейности, включително е предвидена възможност да бъдат информирани всички доброволци, които са се записали към общините, за да подпомагат властите при възникване на някаква извънредна ситуация. За тази система аз също нямам визия в така внесения проект. Какво ще се случи с нея? За нея са дадени пари на данъкоплатеца, тя е тествана, доказала е своята необходимост и най-вече защото е модерна и нужна, тя трябва да бъде използвана и доразвита.

Не разбрах от внесения проект какво ще се случи с другата система – за мониторинг и наблюдение, която се ползва от осем ведомства. Нещо, което европейските държави, нашите партньори от НАТО приветстваха изключително сериозно.

Оперативно комуникационно-информационните центрове, които са изградени в 28-те области, са супермодерни центрове за взаимодействие и координация на всички органи на власт, без значение дали се намират в рамките на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или на вече закритото Министерство на извънредните ситуации. Включени са всички – за комуникация и координация, за събиране на много бърза информация – права и обратна. Също не разбрах какво ще се случи, защото МВР няма изградени такива системи, уважаеми колеги.

Тази голяма структура се нуждае от сериозна, модерна, съвременна техника. А какво ще се случи с тази, която е изградена? Аз не знам. Затова задавам въпроса, но го няма министърът да ми отговори.

Телефон 112 – една придобивка както за нас, така и за всички европейски граждани, трябва да се довърши. Той работи на територията на цялата страна. Всички български и чужди граждани могат да се възползват от този телефон. Ние сме си изпълнили задължението към нашите партньори от Европейския съюз, изпълнили сме директивата, но оттук насетне държавата България и управниците на Република България трябва да довършат доизграждането на тази система. Тя не свършва само с шестте центъра, които ги има в Република България, и връзките, които са направени до всяка областна структура на Министерството на вътрешните работи, до всяка областна структура на Министерството на здравеопазването. Този проект е направен съвместно от трите министерства, уважаеми колеги. Не само от Министерството на извънредните ситуации, но и от МВР и Министерството на здравеопазването. Така че Министерството на вътрешните работи трябва да продължи по настояване на самите специалисти от министерството да доосъществи връзките от областния център до всички РПУ-та, които ги има, за да може сигналът да стигне още по-бързо и силите за реагиране да действат още по-бързо.

По същия начин Министерството на здравеопазването трябва да ги доведе до всички свои центрове за бърза и спешна помощ от областните такива.

Не е достатъчно само да преместим една дирекция от едно ведомство в друго. Тези машинални промени не водят до никаква ефективност и до сигурност, разберете ме правилно, така че с дейностите по превенция не приключваме дотук. Освен изграждането на модерни системи като една европейска държава, ние трябва да направим всичко необходимо да изпълняваме нашите национални документи, които са приети – Национална програма и Национален план за действие при извънредна ситуация. Тези планове се приемат от Министерския съвет, те се разписват от всички общини, от всички области, от всички министерства и накрая се прави Националният план, който се изпълнява и контролира пак от някого.

По проекта, който е предложен тук, този координатор и контрольор е главният секретар на МВР! Той нито е на нивото на министрите, нито е на нивото на областните управители, за да може да прави този контрол. Дори има административно недомислие в това предложение, уважаеми колеги. Това може да прави само министър или служител с ранг на министър минимум. Не може да го прави по-надолу който и да е чиновник. Това буди тревога в мен.

Какво ще се случи с тази координация, която се опитахме да направим през последните четири години? И я правехме съвместно с Националното сдружение на общините, съвместно с неправителствения сектор, участваха и друг тип такива спасителни неправителствени организации, които дадоха своя пример. Проучихме немалко европейски опит. Трябва ли това сега с лека ръка да го хвърлим на бунището, защото е било направено от някакви предходни? Винаги преди нас има някакви други. Редно е да използваме направеното до този момент – позитивното, положителното, и да го доразвием.

От този проект не разбирам какво ще стане с обучението, защото Министерството на извънредните ситуации не бяха отрядите на Гражданска защита, както някои все още си мислят. Това бяха 11 дирекции, които изпълняваха много специфични дейности, едната от които е обучението. Обучението на всички институции и власти, като започнете през министерствата и техните звена за управление при кризи, областните управи, щабовете на областните управи, кметовете, общините, общинските щабове за реагиране при извънредни ситуации, които реагират и при военно положение по същия начин. Тук нямаше дублиране. Успяхме с общи усилия – всички ведомства и местните власти, да направим така, че не всеки да има свой собствен норматив и закон и да се чудят нашите кметове какво да изпълнят и по кой план се работи. Разбирате ли, че това беше едно от най-тежките неща, които успяхме да свършим в предходния мандат, въпреки нежеланието на някои структури, разбира се.

Ние говорим за една и съща държава, говорим за едни и същи общини, области и ведомства, а в същото време всеки си прави своя секторен план за реакция и движение. Това постигнахме – да ги координираме с един Закон за защита при бедствия, в който всичко се структурира и се знае ясно и точно кой носи отговорност, кой контролира, кой води тези процеси. Така че аз не виждам в новия проект нищо, свързано с това обучение на тези сили и органи, защото те се сменят на всеки един мандат – четири години за кметове, областните управители си отиват след едни парламентарни избори. Когато дойдат новите, някой трябва да ги обучи, периодично трябва да има обучение.

Голяма част от вас в тази зала помнят - навремето ние имахме в книжките си зачот по Гражданска защита и всеки един от нас, завършващ висше образование, получаваше някакви елементарни познания. Искам да ви кажа, че днес има кметове и областни управители, които нямат никаква култура по организиране на различни такива събития, а когато възникне извънредно събитие най-важното нещо е бързина, ефективност, ясно и точно разписано какво и как трябва да се направи, за да можем да ограничим човешките жертви. Това е първата задача на държавата – колкото може по-малко човешки жертви да дадем, а знаете, че в една такава извънредна ситуация зависи от ръководителя на съответното място, институция или т.н. - няма да ви разказвам Закона за защита при бедствия - как ще реагира, за да може да има много по-добър ефект за всички.

Обучението на населението, уважаеми колеги, е нещо изключително важно, което през последните години е било занемарено. Това го възстановихме в предходния мандат, само че не е достатъчно, трябва да се направи още, защото българският гражданин не иска да слуша указания как да оцелее. На него му е по-лесно да гледа „Перла”, „Денсинг старс”, „Планета” и така нататък (смях и шум), отколкото някакви указания как да действа ако има пожар, как да действа ако има наводнение, как да действа ако има земетресение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова сегашното управление трябва да продължи със сериозно обучение на населението.

Направи се немалко за обучението от детската възраст, защото там познанията са най-трайни и чрез децата разчитахме да стигнем до техните родители, до техните баби и дядовци, но аз не виждам в сегашния проект какво ще се случи с обучението на населението. Защото то не е само команда „Легни - стани!”. Хората трябва да знаят какво да направят, докато дойдат специализираните органи до тях. Има един луфт от минути в зависимост от реакцията на силите за реагиране, но винаги са повече от 20, в който гражданинът остава сам със себе си, с близките си, или с колеги и хора, с които е изпаднал в извънредна ситуация. Ако никой от тях не знае първите мерки как да действа, шансът да оцелеят е много малък, шансът да бъдат наранени е много голям, така че обучението е една от основните превантивни дейности, които ние успяхме да заложим и да стартираме през предходния мандат.

Разбира се, не на последно място от превантивните дейности са и нормативните документи, нормативната база, за която преди малко ви споменах. Стартирахме и направихме редица закони, наредби, има още какво да се направи в МВР. Питам: кой сега ще изпълнява тези нормативни актове, след като в закона не виждам, освен двете дирекции „Гражданска защита” и „Телефон 112”, които са преминали към МВР, какво се случва с останалите функции, които държавата България изпълняваше?

Немаловажен е фактът и за спасителните дейности. Опитах се да разгранича какво представляват задълженията на държавата ни: първо, политики, свързани с превенция; и второ – изграждане на сили за реагиране, конкретно касаещи реакцията ни за спасяване живота на хората. Тук говорим единствено само за спасителните дейности, в смисъл за служителите, за отрядите, за заплатите им, за ранговете им и т.н. Самата дейност е много специфична. Не знам към кого да отправя въпрос – има ли някой от МВР, който може да ми отговори: как и в какъв срок ще успеят да модернизират силите на Пожарната, а при вас Главна дирекция „Пожарна безопасност”? Около 190 ли са структурите в цялата страна?

Господин заместник-министър - да или не? (Шум и реплики.) Около 190 структури, които трябва да бъдат модернизирани, трябва да бъдат обучени. Именно те са спасителите в структурата на МВР, не типичната полицейска специфична дейност, която МВР изпълнява. Може би трябваше това да се направи, уважаеми колеги – да се слеят заедно със структурите на Министерството на извънредните ситуации „Пожарна безопасност” и спасителните дейности да се развият както е в едни модерни държави, защото това са дейности, различни от полицейските. Те са спасителни. Искам правилно да ме разберете – те нямат полицейски функции, освен една, за която знаят някои хора, но тя не е основна, важна и съществена. Всички други – 24-часовата им дейност е спасяване от пожар, така че за мен тази дейност, свързана с кадрите, не е маловажна, защото около 8 хил. души работят в Главна дирекция „Пожарна безопасност”.

Оборудването, за което ви споменах, трябва да е изключително модерно и съвременно, за да им дава възможност да имат бърза ефективна реакция – това, което има в силите на закритото Министерство на извънредните ситуации в Дирекция „Гражданска защита”, да получават специална подготовка, за да знаят ясно и точно как да действат, защото няма такива школи в България. До 2005 г. нямаше институция, която да обучава спасители за радиационна защита, за разливи по пътищата на всякакви химикали, за спасяване при различни природни бедствия, защото там се иска рутина. Няма учебник, написан за спасяване. Всяко събитие и всяка ситуация е строго различна и специфична, но натрупаният опит е много важен. За спасителните дейности аз виждам само едно механично пренасяне на Главна дирекция „Гражданска защита” в структурите на Министерството на вътрешните работи и оттам нататък не следва нищо – те остават две различни дирекции в рамките на МВР. Мисля, че и тук можехте да поработите малко повече и наистина да отделите тази специфична спасителна дейност.

В други държави, уважаеми колеги, към пожарникарите и другите спасители - няма пак да ги изброявам, те са 15 дейности - са и парамедиците, нашата „Бърза помощ”, но това е много тежка реформа, която надали сега ще успеем да направим. Заслужава си да водим дискусия по този въпрос, защото хората ни оценяват по това – днес, когато той има проблем и звънне на съответните служби, без значение дали на един телефон, или на три телефона, иска държавата да реагира много бързо и ако не дойде съответната служба, човекът започва да се разочарова и да подрежда от горе до долу как никой не се грижи за него, как никой не мисли и как няма държава. Затова спасяването на хората, ежедневното обслужване на хората е една от основните функции на държавата ни, а това няма кой знае каква голяма връзка със специфичните дейности на МВР.

От така представения материал мога да си направя следния извод: уважаеми колеги, през последното десетилетие ако кажа, няма да сбъркам, светът е поставен пред различни предизвикателства, едно от които е борбата с тероризма. Другото тежко предизвикателство, пред което светът ежедневно се изправя, предполагам, че вие следите и по медиите, са природните бедствия. Това е една от основните функции на МВР и Република България през последните осем години направи немалко в тази сфера, сега трябва да продължим тази дейност.

Неслучайно през последните две години ООН се занимава на няколко заседания с темата за спасяването на планетата Земя и на жителите на планетата Земя. Без значение къде живеем, в развита или неразвита държава се намираме, апелът към всички нас, участващи в управлението на държавите, е да правим политики, с които да гарантираме на нашите граждани сигурност. Дори има апел за унифициране на политиките, на дейностите за изграждане на универсални системи, с които да си съдействаме и да се подпомагаме.

Неслучайно и НАТО преразгледа своята дейност като организация за сигурност. Тя не се занимава единствено и само с основните дейности, които ние знаем, но се включва много активно и в такива предизвикателства, пред които нееднократно ни поставят природните бедствия. Говоря за гражданската защита, за гражданската отбрана, за сигурността на хората и за включване на специализираните сили при спасяване на хората. Естествено и механизмът към Европейския съюз нееднократно е апелирал към своите членки да въвеждат модерни и съвременни системи за ранно оповестяване, да поддържат тесни връзки и контакти с различните държави, особено с граничните, за да могат да се познават техните сили за реагиране при възникване на по-голямо регионално бедствие и да могат веднага да си съдействат и подпомагат, без значение дали в дадена малка държава има изградени сили и техника или не. Ежедневно, ежегодно ние се изправяме пред ситуация да търсим помощ и съдействие при гасене на пожари, при наводнения, при земетресения от нашите партньори.

Така че при създадената модерна система за защита на гражданите аз питам: днес какво предлагаме? Разбирам, че новите управляващи не искат да отчетат направеното от предходните, но за съжаление не виждам в така поднесения материал каква е алтернативата, какво предлагате. Един хаос, едно механично пренасяне, едно безсмислено говорене! Това много ме тревожи.

Затова нашата парламентарна група не може да подкрепи законопроекта, докато не се направи необходимият дебат и не видим отговорите на така поставените въпроси. Благодаря. (Шум и реплики в мнозинството.)