Атанас Семов

Благодаря Ви, госпожо председател.

Госпожо Стоянова, аз ще се опитам да Ви помогна, защото цялата ми позиция, която отново премина в рамките на дебата в един излишен политически спор, бих казал и нелеп, беше свързана с една възможност, която е предвидена – жива възможност, за защита на националните ни интереси.

Комисията на Европейските общности на 25 юни 2006 г. чрез своя комисар по енергетиката Ласло Ковач е изпратила своето становище на нашия външен министър от генералния секретар на комисията Карал Вон Кемпис. Не това е въпросът.

Становището на комисията е ясно. То е предвидено в договора като първи елемент от досъдебната фаза на едно производство срещу държава. Това, което е важно да се разбере, и затова вземам думата за реплика, е не дали е легитимно или не искането на комисията. Това искане е легитимно. Ние си спомняме достатъчно нелегитимни - и това беше потвърдено с решение на Съда на Европейските общности - искания на Европейската комисия, като това за затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Ние въпреки това се съобразихме безпрекословно и заради определени страхове или интереси. Тук обаче става дума точно за обратното.

Тук става дума за това, че редица европейски държави са могли и продължават да се борят да отстояват защитата на предвиденото не само в Конституцията, но и в Хартата за основните права на Европейския съюз, в Европейската конвенция за защита правата на човека изконно, фундаментално право на съдебна защита.

Тук не става дума за това, че от 1 декември ще тръгнат санкции срещу България. Става дума за това, че биха могли да бъдат наложени санкции в резултат на едно приключило с осъждане срещу държавата съдебно производство пред съда в Люксембург. А преди това текат подобни производства срещу други държави членки. За нас не съществува съществена опасност, ако изчакаме съдът да се произнесе по другите производства. И ако там неговото решение е положително в духа на позицията, която защитавам, за нас не би имало никакъв проблем. Ако то не е положително, ние ще трябва да се съобразим с тълкуването на съда. Не комисията е тази, която тълкува директивите по обвързващ начин, а съдът в случай на спор. И ние имаме възможност да изчакаме и да се възползваме от неговите заключения. Благодаря.