Величка Шопова

Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, никой не спори, че лицата, които притежават авторски и сродни на тях права, имат право на защита върху този вид собственост, така както върху всеки друг вид собственост.

Въпросът е: дали защитата, формулирана в чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права, е достатъчно ефективна, за да гарантира на авторите и притежателите на тези права получаването на възнаграждения, пряко или косвено, при възпроизвеждане на създадените от тях произведения? Въпросът също така е: дали с отпадането на този, подчертавам, неработещ текст тази защита ще бъде чувствително намалена и дали ще влезем в колизия с европейското законодателство?

Първо, България не е първата държава, пристъпила към премахване на компенсаторните такси като средство за възнаграждение. Още през 2008 г. в Холандия замразяват плащането на компенсаторни възнаграждения, като правителството призна, че системата за тези възнаграждения има нужда от сериозна и внимателна ревизия и промяна. В крайна сметка холандското правителство реши да премахне системата на компенсаторните възнаграждения и вече е пред приключване на този процес.

Този подход не се прилага в Обединеното Кралство, в Ирландия, Малта, Кипър и Люксембург, като не считам, че там правата на авторите са защитени в по-малка степен.

Второ, трябва да отчетем, че от въвеждането на въпросната разпоредба до момента събираемостта на компенсаторните такси е изключително ниска.

Трето, Директива 2001/29/ЕС, послужила като основа за въвеждането на системата за компенсаторни възнаграждения, без да дава приоритет на нито един от посочените в нея подходи за защита, описани в членове 2 и 5 от директивата, позволява на отделните страни членки да изберат чрез кой от тях ще защитават и съответно гарантират упражняването на авторските и сродните им права от носителите им.

Когато се установи, че избраният подход не работи (не е работил при всички досегашни правителства), за нас не е право, а задължение да потърсим промяна в подхода и да създадем по-ефективен способ за защита на възнаграждението на авторите и притежателите на авторските и сродните на тях права.

Като пример за такъв ефективен способ ще посоча, че наскоро Министерството на културата и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма участваха като посредници между ПРОФОН, „Музикаутор” и туристическия бизнес. Тогава се достигна до едно рамково споразумение, което да уреди използването на музика на публични места – в хотели и ресторанти. Подписаха го през м. юни, а първата вълна от сключени договори вече е около 180.

Това показва, че държавата не само не е абдикирала от позицията си за защита на авторските права, но способите, избрани за тях, са значително по-ефективни от въведените със спорния чл. 26 от закона. Благодаря ви.