Величка Шопова

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с мотивите за промяна на чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, които са в два основни аргумента.

Първо, аргументи по отношение на съответствие на правото на Европейския съюз.

В чл. 26, ал. 1, изречение второ се предвижда право на компенсационно възнаграждение за авторите и издателите, когато записите се възпроизвеждат за лично ползване, следователно българският закон е съобразен с изискването на чл. 5, § 2, буква „а” и буква „б” от Директива 2001/29 и със становището на Съда на Европейския съюз, застъпено в т. 37 от Решение по Дело № С-467/08. Тоест разпоредбата на чл. 26, ал. 1 въвежда във вътрешното право разпоредбите на Директива 2001/29.

В т. 39, 42, 44 и 45 от Решение по Дело № С-467/08 Съдът на Европейския съюз застъпва тезата, че размерът на справедливото обезщетение за авторите трябва задължително да се изчислява въз основа на критерия на вредите, които авторите са претърпели.

В т. 37 от същото решение е посочено, че в държавите членки е призната възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливо обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от общностното право и в частност от директивата.

В т. 46 от решението на Съда на Европейския съюз е посочено, че има редица практически затруднения, свързани с обезщетяване на притежателите на авторски права за претърпените от тях вреди, и затова се препоръчва на държавите членки да въведат такса за копиране за лично ползване. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че таксата за копиране се дължи от лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане. По разбираеми причини Съдът на Европейския съюз не е определил кое точно съвременно оборудване, апарати и носители на цифрово възпроизвеждане попадат в тази група. Това право Съдът на Европейския съюз е предоставил на държавите членки, защото само те могат най-добре да преценят извършваните нарушения, размера на вредите, нанесени на авторите, както и да предвидят способи за контрол за събиране на възнаграждението за авторите. Следователно се налага изводът, че българският законодател има правото да уреди във вътрешното законодателство такава правна уредба на справедливо обезщетение, която сметне за най-ефективна.

Във връзка с изложеното може да се каже, че предложената редакция на чл. 26 не нарушава нито разпоредбите на Директива 2001/29, нито изводите на Съда на Европейския съюз, изложени в решенията по Дело № С-467/08.

По отношение на възражението, че предвиденото освобождаване от облагане на носителите, доставени от териториите на другите държави членки и от държави от Европейското икономическо пространство, не отговаря на изискванията на европейското право, следва да се посочи, че като държава членка България е задължена да предприема необходимите законодателни мерки, с които да се осигури възпрепятстване на нарушението на конкуренцията във вътрешния пазар на Съюза. Ако в закона се предвидят каквито и да било допълнителни изисквания за стоките, внесени от другите държави членки или от държавите от Европейското икономическо пространство, в сравнение с правата, които имат българските доставчици на същите стоки, ще се наруши една от основните свободи, върху които е изграден общият европейски пазар, а именно свободно движение на стоки, следователно с предложения текст не се нарушават норми на правото на Европейския съюз.

По отношение размера на компенсационните възнаграждения важи казаното по-горе – Директива 2001/29 и Решението на Съда на Европейския съюз предоставят право на държавите членки сами да определят този размер, следователно определянето на размера на компенсационните възнаграждения е въпрос, чието решаване е в правомощията на националния законодател и предложеният текст не нарушава правото на Европейския съюз.

В прессъобщение № 106/10 от 21 октомври 2010 г. на Съда на Европейския съюз е посочено, че не съответства на правото на Европейския съюз налагането на такса за копиране за лично ползване на носителите, които са придобити от предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за цели, различни от копирането за лично ползване. Съдът приема, че таксата за копиране за лично ползване може да се прилага за такива носители, които могат да се използват от физически лица за лично ползване. В решението на Съда на Европейския съюз няма текст, който да предвижда, че всяко физическо лице в рамките на Европейския съюз трябва да заплаща такса за копиране за лично ползване, щом като е закупило носител за възпроизвеждане. Нелогично би било да се заплаща такса за копиране за лично ползване за всяка продажба на апаратура, която потенциално може да служи за изготвяне на копия за авторски произведения, както и да се включва такса в месечната такса на всеки потребител на кабелна или цифрова телевизия. С оглед посочените аргументи може да се направи изводът, че предложената редакция на разпоредбата на чл. 26, ал. 8 не противоречи на правото на Европейския съюз.

Аргументи по същество – идеята за компенсационните възнаграждения по чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е да компенсира справедливо труда на правоносителите, авторите, изпълнителите и продуцентите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)