Величка Шопова

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, предложените със законопроекта изменения и допълнения на Закона за културното наследство, свързани с издирването, опазването и предоставянето на движимото културно наследство целят оптимизиране условията на работа и обезпечаване на дейността със съответните експерти.

България е една от малкото европейски страни, притежаваща богато културно наследство. В страната има над 5 млн. движими културни ценности, които се съхраняват в музейни фондове и експозиции. Това огромно богатство е значим ресурс, който непрекъснато се проучва и обогатява. В тази насока в много от музеите са създадени научни групи, чиято дейност предстои да бъде конкретизирана с приемането на законопроекта. Утвърждаването и дейността на музейната институция зависи от голяма степен от качествата и експертната подготовка на нейния директор. С въвеждането на ясни критерии и изисквания за заемането на тази длъжност, в § 11, т. 2 е дадена възможност на мотивирани и добре подготвени специалисти да я заемат. Едно от големите затруднения в работата на музейните експерти и на гражданите е свързано с тежката и оскъпена процедура по идентификация на културните ценности.

С изготвянето на подзаконов нормативен акт, визиран в § 12, процедурата е съобразена със спецификата на музейната институция и потребностите на гражданите.

С въвеждането на § 43 отпада изискването за притежаването на образователна и научна степен „Доктор” за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство и да участват в комисиите за извършване на идентификация. Това, от една страна, облекчава работата по процедурата, а от друга – дава възможност за по-голям подбор при включването на специалисти от съответните области и активизирането на събирателската дейност.

Предложените изменения преодоляват ограниченията, които са причина за забавяне на работата по идентификацията и регистрацията на движимите културни ценности.

Регистрацията на нумизматичните дружества също се бави и е затруднена. С изменението на § 6 се предвижда идентификация и регистрация на монети и монетовидни предмети да се извършва освен от нумизматичните дружества, и от Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, регионалните и общинските музеи със съответния тематичен обхват.

Друг неясен текст от Закона за културното наследство, който затруднява гражданите, е преодолян с § 47. С изработването на наредба ще се регламентират ясно изискванията за съхранението на културните ценности и извършването на търговската дейност с тях.

Създаването на нов параграф в преходните и заключителните разпоредби, уреждащ статута на музейните сбирки, е важен принос за съществуващите над 400 музейни сбирки. В момента Законът за културното наследство не разглежда този проблем, а в сбирките се съхраняват значими движими културни ценности и регламентирането на новия им статут е наложително. Така се създават законови възможности за стимулиране дейността на местните общности да издирват, съхраняват и популяризират движимото културно наследство. Благодаря.