Константин Пенчев

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Бакалов много подробно изложи основните моменти в отчетния доклад на омбудсмана. Няма да ги преповтарям. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси.

Искам само да подчертая отразената и в доклада тенденция за увеличаване на жалбите до институцията. С 37% са се увеличили жалбите през 2010 г., в сравнение с 2009 г. За да подчертая, че тази тенденция е трайна, а не е нещо случайно, искам да ви докладвам, че за периода досега, до днешния ден, в институцията на Омбудсмана са постъпили 2437 жалби при 1056 за миналата година за същия период, тоест за периода от началото на годината постъплението на жалби е увеличено с 2,3 пъти.

За разлика от отчетеното в доклада този път на второ място са жалбите за нарушение на социалните права на гражданите – досега са били винаги жалби по отношение правото на собственост.

Искам да ви кажа, че жалбите се разпределят по отделни човешки права. Омбудсманът има вече практика не само да прави лични приемни всяка седмица, но да прави приемни и по градовете в България – досега са направени приемни във Враца, Кърджали, Троян, Бургас. Предстоят нови посещения, откриване на приемни.

Основно, въз основа на отделните жалби, за нарушени индивидуални права, се опитваме да вадим изводи за конкретни нарушения, конкретни лоши практики, лоша администрация и да правим съответните препоръки до компетентните органи.

С удовлетворение искам да отбележа, че досега и от Националното сдружение на общините, и от парламента, разбира се, с внимание се отнасят към препоръките на омбудсмана и където виждат основание за диалог, за дискусии, за промени, те откликват.

В доклада на комисията беше подчертано, че с ратифицирането от парламента на Факултативния протокол към Конвенцията срещу изтезанията, пред омбудсмана стои едно ново предизвикателство – да изпълнява функциите на национален превантивен механизъм. Затова, разбира се, трябва да има и съответните законови промени в Закона за омбудсмана, които се надявам да приемете, тъй като една година е срокът България да може да има добре изграден национален превантивен механизъм.

Може би е време да се помисли и за ролята на обществените посредници – да ги има или да ги няма. Ако ги има, ще има нужда от по-прецизна регламентация в Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като сегашният текст не работи. Искам да ви кажа, че от 263 общини само 22 имат обществени посредници, което е недостатъчно. Добре е и по места да има органи, които да следят за правата на човека, и да бъдат посредник между хората и местната власт и дори между хората и националния омбудсман.

За да не ви отегчавам, в заключение ще кажа, че институцията работи добре, с пълен капацитет и сме готови за всякакви препоръки и всякакви наставления и насоки от страна на парламента. Отворени сме да работим с всички институции, защото нашата цел е да живеят по-добре гражданите на България.