Кемал Еюп

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете, Комисията за защита от дискриминация е независим държавен орган за защита от дискриминация. Ние се отчитаме за дейността си всяка година пред българското Народно събрание.

По какво се отличава нашият отчет за 2010 г. в сравнение с предишните години?

Показателно е, че броят на жалбите и сигналите има намаление в сравнение с 2009 г., което се дължи, първо, на разяснителна кампания и семинари със съвместни проекти по европейска линия. Тук държа да отбележа, че имаме усвоени над 586 хил. лв. за 2010 г., което е допълнително към нашия бюджет.

Консултациите, които правят, и методическата помощ на нашите регионални представители в 17 области, също така и по телефон, е-мейл, директна гореща линия – са над 3500 на брой.

Не на последно място, може би и най-важното, е, че вече обществото, особено работодателите са информирани и не допускат „груби грешки” – дискриминационни текстове в обяви, конкурсни материали, документи. Например след десетина дни имаме насрочена среща с един голям работодател – електроразпределителни дружества, които имат предварителна среща, за да уточнят да не включат дискриминационни текстове в общите правила за тяхната дейност. Тъй като основно и това е показателно, в сравнение с миналите години – в последните две години, най-много жалби и сигнали за дискриминация постъпват при упражняване правото на труд. Много важна е информираността както на работодателя, така и на работещите. В крайна сметка това е животът – там, където се изкарва прехраната.

Миналата година отбелязах, че тези първоначални опасения, когато се приемаше законът и впоследствие при гласуване, че комисията (тъй като ние сме първата комисия по Закона за защита от дискриминация), едва ли не ще бъде сезирана само и единствено, или най-вече по етнически и религиозен признак, не се оправдаха. Религиозният признак е някъде под 1%, а етническият е на четвърто място в класирането. Тоест, ако на първо място е упражняване на право на труд, което често кореспондира с лично и обществено положение, на второ място е по образование, а на трето – по възраст, и чак на четвърто място – по етнос и раса.

Бих искал да подчертая, че ние добре работим по международни проекти. Както казах, имаме усвоени средства, работим с наши партньори от Португалия, Холандия, Дания, Испания, както и с българския неправителствен сектор. С тях провеждаме семинари, разяснителни кампании както с целеви групи, така и с практикуващи юристи, с полицаи. В крайна сметка, българският гражданин къде търси защита? Често пъти отнася своите проблеми в съда и към полицията, които да могат да му дадат компетентно становище, и да го насочват към нашата комисия.

През м. декември 2010 г. ние кандидатствахме и м. май очакваме да се разглежда нашата кандидатура в Подкомисията по акредитация към Върховния комисар на ООН за правата на човека. Надяваме се нашата кандидатура да бъде одобрена, като национален орган по правата на човека. Бих се радвал, ако наистина бъдем приети, тъй като за първи път България кандидатства за такъв орган. Моето мнение е, те са на клас „А”, „Б” и „С”, да не ни дадат най-привилегировано становище, но предполагам, че ще бъдем одобрени в клас „Б”.

По данни от изследване на Британския съвет и Групата за миграционна политика на 31 държави – европейски, плюс САЩ и Канада, в частта „Защита от дискриминация на емигрантите”, където се подчертава „добрия закон” и „добрата работа” на Комисията за защита от дискриминация, България е на шесто място, като първите две места делят САЩ и Канада, тоест ние сме на четвърто място. Благодаря ви за вниманието и се надявам този доклад на комисията да получи одобрението на Народното събрание.