Анелия Мингова

Благодаря Ви, госпожо председател на Народното събрание.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми магистрати! Поредният годишен доклад за дейността на Висшия съвет се представя пред вас в твърде критичен момент от неговото конституиране насам – момент, в който като че ли се поставя под съмнение или се създава такова усещане за съмнение, за всичко, което се опитвахме да изграждаме и за което влагахме усилия през последните години. Затова аз няма да повтарям пред вас съдържанието на доклада.

Благодаря и на колегите от Комисията по правни въпроси към Народното събрание за конструктивните препоръки, предложения и анализ, който направиха. Заявявам, че ние сме съгласни с тези констатации и препоръки и така, както сме правили досега, ще се съобразим и в следващата си дейност.

Искам да апелирам пред вас обективно и разумно да сложите на кантар позитивите и негативите в нашата работа, така както повелява вашата съвест, и гласуването днес на нашия доклад да бъде лакмус за вашето доверие в креативността на този конституционен орган.

Веднага искам да заявя, че ние се отнасяме с уважение към отправените в публичното пространство негативни оценки и искаме да ви уверим, че проявяваме самокритичност към тях.

На въпроса има ли проблем относно управленския капацитет на Висшия съдебен съвет, трябва да отговоря: „Да, безспорно има!” Да, вярно е, в работата ни има недостатъци и понякога могат да бъдат отправени критики към отделни наши действия и решения, но няма и нито един Висш съдебен съвет, който да се е харесал на всички, а преждевременното прекратяване на мандата само засилва нестабилността на институцията.

Не съм съгласна обаче един проблем да засенчи всичко, което Висшият съдебен съвет е направил за системата и да го омаловажи или направо да го зачеркне.

Като че ли изгуби значение или някои забравиха, че работата на органа беше оценявана положително чрез почти единодушно приемане на ежегодните доклади за работата на Висшия съдебен съвет. Като че ли загуби значение и фактът, че последните два доклада на Европейската комисия подчертаваха и положителните моменти в неговата работа, и усилията, които този орган полага за реформиране на системата.

Отново се появиха критики за неспособност на Висшия съдебен съвет да управлява. В какво се изразява тази неспособност? Може би в това, че единствен реагира безапелационно на синдрома „Красьо” в съдебната система? Затова, че наказа 18 магистрати, 5 от които с уволнение, и поиска оставките на двама свои членове, които после освободи и от заеманите магистратски длъжности само поради неотхвърлено категорично съмнение за неправомерно кадрово вмешателство? Или защото провежда систематични регионални съвещания с магистрати по най-наболелите проблеми, свързани с движението, отлагането и приключването на делата в срок, в резултат на което в пъти намаляха случаите за необосновано връщане на делата? За първи път от години насам сме свидетели на ритмичност при насрочването на делата. Или пък защото, за разлика от другите властови институции, прие безпрецедентен Етичен кодекс за поведението на българските магистрати, чието спазване издигна като безспорно мерило за почтеност в професионалния и личния живот, макар и да се срещат гласове, че неспазването на неюридически норми не може да бъде дисциплинарно санкционирано.

Нека да припомня и за приетата Информационна стратегия, насочена към подобряване обслужването на дейностите в органите на съдебната власт. Нека припомня и за специалната Комисия за анализ, контрол и последващи действия по изпълнение на препоръките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, която доведе до приемане и прилагане на редица административни и организационни мерки за подобряване работата както на административните ръководители, така и на магистратите по организацията и движението на делата.

Разбира се, има и големи предизвикателства пред нас, които все още не сме извършили или приключили категорично. Такова е предизвикателството, свързано с критериите за натовареност, по което ние продължаваме да работим.

Затова апелирам да подложите на анализ и оценка цялостната дейност на съвета, така както сме ви я представили в доклада и беше отразена в становището на Правната комисия.

Апелирам към вас да изразите отношението си към опитите за делегитимация на Висшия съдебен съвет, които според нас се разминават с представите за разумност. Твърди се, че проблемът е конституционен, но се иска оставка на членовете на Висшия съдебен съвет. Неминуемо възниква въпросът: какво би се постигнало с нея? Автоматично ли това ще породи оздравителен ефект за системата? Като няма кой да вземе управленски решения изобщо, това ще реши ли проблемите на съдебната власт? Кой трябва да прецени кое решение е правилно и кое – не?

От зората на демокрацията представата за нея се свързва с господство на мнозинството над малцинството. Всеки акт ли на Висшия съдебен съвет, който поражда съмнения за правилност, трябва да води до саморазпускане на органа, който е взел решението? Кой ще носи тежкото бреме на отговорността да преценява като последна инстанция кое решение на Висшия съдебен съвет е правилно и как трябва да се постъпи, в случай че не е? Не е ли създаден този орган именно за да носи отговорност за своите актове по време на своя мандат? Ако някой друг има моралното право да правораздава над всеки акт на съвета, няма ли да е налице подмяна на основни конституционни принципи за упражняване на държавната власт? Каква е гаранцията, че ще бъдат правилни всички решения на следващите, които биха били избрани, в случай че бъде избран, както се иска в публичното пространство Временен Висш съдебен съвет? Те как ще работят? – под натиск? Натискът на гражданското общество е здравословен само когато е градивен.

Чрез оставката на съвета ще се решат ли с магическа пръчка големите проблеми, които има съдебната система през последните 20 години и ще се преодолее ли общественото недоверие? Ще изчезнат ли оправдателните присъди по знакови дела, за които ни укорява Брюксел? Ще се убедят ли гражданите, че са справедливи различните по размер наказания в идентични по фактически състав престъпления? Ще се стопи ли недоволството от забавянето и отлагането на делата? Ще се прекратят ли висящите дела в Страсбург за нарушаване правата на защита в разумен срок?

Ние сме за всякакви промени, включително и конституционни, и това сме заявявали категорично в наши официални становища до този момент, промени, които да направят невъзможно пораждането на съмнение за каквото и да е вмешателство при вземането на управленски решения. Всъщност искам да ви припомня, че с последните изменения в Закона за съдебната власт възможността за субективен подход при кадровото израстване в системата и при първоначалните назначения отпаднаха. Въведе се повсеместният конкурс. Няма никаква пречка законодателно да се минимизира чрез допълнителни изменения субективният елемент и при избора на административни ръководители. Според мен частично това вече е факт с част от промените в Закона за съдебната власт.

Има промяна в критериите за избор и подбор. Приехме нова наредба в резултат на измененията в закона. Обособени са две подкомисии в Комисията по предложенията за санкции. Оценяват се и моралните качества на кандидатите в Специализираната комисия по професионална етика. Законово беше закрепено задължението да изслушваме концепциите на кандидатите пред пленарния състав на Висшия съдебен съвет. Въведе се явното гласуване, което поставя всеки от членовете на съвета сам, открито пред собствения му избор. Нека проверим първо как работят тези промени – това тепърва предстои.

Аз мисля, уважаеми дами и господа народни представители, че усилията на съвета трябва да бъдат защитени от другите властови институции, в частност и с вашата оценка днес по повод приемането на поредния годишен доклад, защото дестабилизацията на една от трите власти чрез дестабилизацията на нейния управленски орган повлича дестабилизация и в останалите. Смисълът на разделението на властите е в тяхното триединство, защото власт власт възпира, но и власт власт гарантира. Делигитимацията на съвета допълнително би делигитимирала съдебната система като цяло, а това би означавало делигитимация и на държавната власт въобще. Благодаря ви за вниманието.