Николай Коцев

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Да, господин Петков, към Вас бих се обърнал, бих се обърнал и към преждеговорившия. Ще се обърна като един обикновен човек, народен представител.

Бих Ви помолил за такъв експеримент: всичко това, което изчетохте, ако може един ваш избирател да извади три изречения от това, което изчетохте, евала му правя. (Шум, оживление, смях, реплики.)

Уважаеми колеги, тук съм най-вече, да изразя безпокойството си от едно, за някой може би много малко измерение, но от друга страна смятам, че то е много важно – моралното, когато аз и вие се изправяме тук, но всички знаете, че след това се срещаме със своите избиратели. Може би вие сте се учили как с демагогия и жонглиране с думите да ги манипулирате, но аз съм принуден да отговарям конкретно, едно към едно това, което ме питат. Аз съм длъжен да им отговарям по този начин.

Най-вече искам да ви попитам: не съзнавате ли, че този вот цялото българско общество го счита за вот на доверие и вот на недоверие към вас? Всичко това, което вие тук, жонглирайки с думи и с фрази, хората много добре виждат и разбират какво прави правителството, много добре са запознати с всички акции на Министерството на вътрешните работи. Много добре им е ясно, че България иска да отвоюва държавата от сивата икономика – тази сива икономика, която вие създадохте, тази сива икономика, която изсипва целия си ресурс против нашето правителство.