Докладчик Иво Димов

Колеги!

„ДОКЛАД

относно Законопроект за евтаназията № 154-01-68, внесен на 27 юни 2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов

На редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен на 27.06.2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов.

Законопроектът беше представен от вносителя.

Според господин Корнезов човек, като съзнателно същество, трябва да има право на избор между живота и смъртта, особено когато е безнадеждно болен и страданията му са непоносими. Евтаназията е удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота. За да се избегне опасността от извращения и злоупотреби, в законопроекта е предвидено този, който желае, неизлечимо болният да даде писмено съгласие лично пред нотариус, за да се удостовери, че това е неговото волеизявление. Тази негова молба или молбата на близките, когато болният не е в състояние да взема самостоятелно решение, заедно с медицинската документация ще се разглежда от специална петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В нея участват трима лекари, като един от тях е психиатър, и двама юристи. Комисията заседава задължително в пълен състав и приема решенията си с единодушие. Друга степен за предотвратяване на евентуални извращения е Върховният касационен съд, който заседава в петчленен състав, с участието на прокурор. Според господин Корнезов по-голяма юридическа защита от евентуална злоупотреба просто не е възможна.

В отрицателното становище на Министерството на здравеопазването се изтъква, че за нормативното регламентиране на евтаназията трябва да се изхожда от основното предназначение и същността на медицината, а именно – болният да се лекува и да се води до край борба за неговия живот, а не да се използват методи за съкращаването му. В предлагания законопроект не се постига ясна и точна регламентация на евтаназията, включително и на причините, които налагат допускането й. Няма ясна дефиниция на понятия като „неизлечимо болен”, „страдащ неизлечимо болен” или „най-щадящ за болния” начин за извършване на евтаназията.

В хода на дискусията всички изказали се народни представители единодушно се обединиха около мнението, че въпросът, който се дискутира, е изцяло морално-етичен. Той има и дълбоко религиозен аспект, тъй като човешкият живот е даден от Бога и само той може да го отнеме. Такъв закон би нарушил правата на човека, независимо че той е в безпомощно състояние или в състояние, в което не може да разсъждава. Отделно стои въпросът, че обществото ни не е и узряло за регламентирането на евтаназията и такъв законопроект би следвало предварително да бъде подложен на широка обществена дискусия. В Конституцията правото на живот е гарантирано, а посегателството срещу човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Евтаназията е убийство, което е тежко престъпление и се наказва с най-голямата строгост на закона. Нито един човек и най-вече лекарите нямат морално право да унищожават човешки живот.

При проведеното гласуване с нула гласа „за”, 2 гласа „въздържали се” и 11 гласа „против” Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за евтаназията № 154-01-68, внесен на 27.06.2011 г. от народния представител Любен Андонов Корнезов.”