Докладчик Николай Костадинов

Колеги!

„ДОКЛАД

за първо гласуване, вх. № 153-03-95/18.07.2011 г. относно Законопроект за евтаназията, № 154–01–68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.

На свое заседание, проведено на 14 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за евтаназията, № 154–01–68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.

Законопроектът беше представен от вносителя – народният представител Любен Корнезов.

Въпросът с евтаназията е спорен. Този проблем не е само юридически, а преди всичко етичен, философски и медицински, който проблем стои от древността до наши дни.

Думата “евтаназия” е с гръцки произход и означава „добра смърт” „лека смърт с достойнство”, „смърт от милосърдие”.

В литературата и в законодателството на други държави няма единно понятие за евтаназията.

В чл. 1, ал. 2 от законопроекта се дава дефиниция на понятието „евтаназия”, в него се включват различните видове евтаназия – активна, пасивна, принудителна и доброволна.

Активна е тази евтаназия, при която процесът на умиране е подпомаган от лекар, с цел съкращаване на живота чрез действия, докато при пасивната, смъртта настъпва като резултат от прекратяването или неприлагането на реанимационни или животоподдържащи мерки. Принудителната евтаназия се осъществява при тези, които нямат възможност да изразят волята си, като в този случай решението зависи от близките на болния. При доброволната евтаназия пациентът сам изявява желание неговият живот да бъде прекратен.

Молбата за евтаназия трябва да бъде писмена, с нотариално заверени подписи. При принудителната евтаназия трябва да е налице единодушие между съпруга, пълнолетните деца и родителите на болния.

Искането за евтаназия се разглежда от специална петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В нея участват трима лекари, като един от тях е психиатър, и двама юристи. Комисията заседава задължително в пълен състав и приема решенията си с единодушие.

Предвижда се съдебен контрол. Решенията на комисията могат да се обжалват пред ВКС (петчленен състав), включително и от прокурора, който задължително участва в процеса, което е още една гаранция, че не могат да се допуснат отклонения от хуманните цели на евтаназията.

Евтаназията се извършва от лекар, а лицето, починало в резултат на евтаназията, се счита за починало от естествена смърт с оглед правните последици, включително и застрахователните правоотношения.

Искането за евтаназия винаги може да бъде оттеглено.

Предлага се органите на евтаназирания по право да могат да бъдат трансплантирани на нуждаещите се граждани. Така един живот може да спаси друг живот.

В Комисията по правни въпроси са постъпили множество становища по законопроекта.

Част от тях – на Върховния касационен съд и на Съвета на нотариусите, са във връзка с възлаганите им със законопроекта задължения.

В други се посочва, че законодателното уреждане на възможността в Република България да се прилага евтаназията, засягаща пряко първото от основните човешки права – правото на живот, и тъй като този въпрос е толкова значим, а разрешаването му може да има непредвидими последици за обществото, е редно да се подложи на обстойно обсъждане и да се предостави за решаване от целия български народ чрез произвеждане на референдум.

В голямата си част от постъпилите становища се изразява категорично неодобрение и несъгласие с внесения законопроект.

Основната цел на лекарската професия е запазването на живота с всички достъпни възможности и средства. Отнемането на живот, независимо от какви съображения, противоречи на лекарския морал и етика. Допускането на изключения от този основен принцип на медицинската наука и практика би могъл да се осъществи поради много сериозни и основателни причини, наличието на които е установено по безспорен начин, както и при наличието на ясни законови гаранции за спазване правата на гражданите.

Разрешаването на евтаназията е не само един антихуманен акт, но крие и редица възможности за спекулации с различна цел, например донорство на органи, незаконно обогатяване, нарушаване на етично-правните норми на обществото.

Законопроектът не създава изчерпателна уредба на обществените отношения, свързани с евтаназията, което ще създаде предпоставки за бъдещи проблеми при прилагането му.

Внесеният законопроект по своята философия и съдържание противоречи на чл. 28 от Конституцията на Република България, както и на редица международни актове, ратифицирани от Народното събрание, като Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и др.

В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Анастас Анастасов и Димитър Лазаров.

Изказаха се становища, че темата за „евтаназията” е сложна тема, която има юридическо, медицинско, философско, морално, етично и религиозно измерение.

Във връзка с предложената процедура за „евтаназия”, както и по въпросите дали обществото и държавата са готови да приемат регламентирането й, дали са против „евтаназията” като възможност и право, е необходимо да има широка обществена дискусия. Да се разбере становището на гражданското общество и съсловните медицински организации, тъй като темата е много чувствителна, когато става дума за отнемането на човешки живот.

Беше акцентирано, че по този въпрос в други страни има големи дебати, а в България такава дискусия не съществува и с този законопроект се предизвиква началото на такова обсъждане.

Изрази се и становище, че всеки има право да избере как да приключи живота си и че може би е удачно този въпрос да бъде решен чрез произвеждането на референдум.

Отбеляза се, че в Наказателния кодекс има текстове за склоняване към самоубийство и дебатът трябва да бъде насочен и в тази насока. Доколко би могло да се говори за склоняване към самоубийство от близките и медицинските лица при „евтаназията”, а в хипотезите, когато болният е безпомощен, малолетен или не разбира свойството и значение на своите действия, попадащи под други текстове на Наказателния кодекс, се усложнява въпросът и е необходим сериозен дебат в обществото без политически и други окраски.

Бяха отправени и правно-технически бележки към законопроекта, относно използваните понятия „неизлечимо болен”, „страдащ неизлечимо болен”.

Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че обществените отношения, предмет на регулиране с разглеждания законопроект, са свързани с основното право на гражданите – правото на живот, прогласено с чл. 28 от Конституцията на Република България. Правото на живот, разбирано като право на опазване на живота и здравето, е конституционно право от най-висш порядък и поради деликатността на темата за „евтаназия” е необходим продължителен и задълбочен обществен дебат.

След проведената дискусия и обсъждане, с 2 гласа „за”, 5 гласа „против” и 12 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27.06.2011 г.” Благодаря.