Госпожо председател, колеги! Господин Гагаузов, не съм казал, че не сте направили нищо. Казах, че не успяхте! Вие, доколкото си спомням, се занимавахте с този проблем в Перник, искахте да бъде решен, но той нямаше как да бъде решен без законова промяна. Вследствие на това тогавашният областен управител опита по същия начин – със заповед. И това не стана, защото беше оборено в съда. Това имах предвид, а не съм казал тези думи, които Вие изрекохте. Благодаря.

Втора реплика – Георги Икономов.

Господин Гагаузов, Вие правилно отбелязахте, че през определен период от време са се изменяли жителите, когато се провеждат избори. Хиляда деветстотин деветдесет и пета година са били 100, през 1999 г. стават 500, после 150, 350, и така.

Не е вярно Вашето твърдение, че никога досега не е давано право на общинските съвети да вземат решение по този въпрос. С § 45 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България от 1999 г. е напис...

Има ли трета реплика? Няма.

Господин Гагаузов, имате думата за дуплика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да, аз не отричам, че е така. Въпросът е в това дали, кога и колко от общините са го изпълнили и дали това е елемент, който е, как да кажа, неотложен, толкова задължителен за провеждането на избора в едно или друго населено място? Ние винаги – за съжаление го казвам, ние, Народното събрание, сме постъпвали по начин, при който все нещо не довършваме докрай.

Що се отнася до случая, за който говорите, мисля, че си го спомням, но той не се отнася само за...