Любомир Иванов

Госпожо председател, колеги! Ще подкрепя законите и ще кажа, че някои от преждеговорившите мои колеги, намиращи се тук, явно не са се сблъсквали с това, което става в момента, примерно във Видинска и Монтанска област.

Дами и господа, влизат недобросъвестни арендатори, които изорават и пътищата, и синорите, и имотите на добросъвестните граждани, които си стопанисват земята, след като са се споразумели с някоя областна земеделска служба, кмет и така нататък. Откъде държавата да вземе пари след това, за да възстанови тези пътища, синори, да ги трасира? Или реформата, която се прави в България двадесет години, сега дайте, да я зачеркнем с лека ръка?

Какво се получава? Има наистина „бели петна”, но вие знаете по закон как се работят определени проценти, че могат да се сключват договори със земеделски служби. Оказва се, че там попадат терени и на такива хора, които добросъвестно си обработват земята. Минават арендаторите и след това ги изтикват – някъде на друго място им дават земя да работят, макар че те са се грижили добросъвестно десет години за земята си. Присъствах на няколко събрания от по 120–130 човека, засегнати от това нещо.

Трябва да се разберем за следното, ако искаме да вървим напред, трябва наистина да улесняваме договорните отношения между арендаторите и хората и където има държавен знак – граница или път, да влязат в сила прокуратурата и другите служби, за да могат тези, които нарушават това, за което държавата вече един-два-три пъти с плановете за земеразделяне е получила, вложила е сили, енергия и капитали в това нещо, за да се случи, също да бъде опазвано.

Колеги, и в двата закона има какво да помислим и да поправим нещата в полза на добросъвестните, в полза на хората, които стопанисват земята. Нека тя не пустее, но не по един варварски начин. Благодаря ви.