Аспарух Стаменов

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Така предложеният ни за разглеждане Законопроект за публично-частното партньорство е в унисон и е една голяма крачка към постигане на високата ни цел, която си е поставило правителството на премиера Бойко Борисов (реплики „Ха така, ха така”, възгласи и ръкопляскания от КБ), а именно да превърне страната ни в една средно развита европейска държава.

От една страна е качеството на представените публични услуги в България. Това е една от най-големите спънки за икономическия ни растеж. Инфраструктурата, която се предоставя чрез тези услуги, в голяма степен е изграждана още по времето на социализма и е силно остаряла и амортизирана. И с невъоръжено око това може да се види в здравеопазването, в образованието, във водния сектор и в голяма част от пътната инфраструктура.

От друга страна, публичните финанси в момента – както държавни, така и общински, са доста крехки и не дават възможност да се изгражда и реновира публичната инфраструктура, която пък от своя страна е база за предоставяне на публичните услуги. Поради тази причина със Закона за публично-частното партньорство се предоставя възможност да се привлече и частен капитал, при което данъкоплатците ще получат така желаното повишаване на качеството на публичните услуги чрез финансиране и изграждане не само на транспорта, но и на социална инфраструктура, която изрично е упомената в закона, а именно здравеопазването, образованието, социалните дейности, спортът, туризмът, правосъдието, културното наследство, както и административните услуги.

Към момента отношение към публично-частното партньорство имат редица закони като Законът за концесиите, Законът за обществените поръчки, Законът за задълженията и договорите, Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост и други. На практика правна дефиниция за публично-частно партньорство липсва, макар че терминът се използва в десетки нормативни документи.

Публично-частно партньорство в момента се реализира основно под формата на концесия – най-често за изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура с почти пълно поемане на пазарния риск от частния сектор. Другата форма на публично-частно партньорство – обществените поръчки, почти не прехвърлят риск към частния сектор, освен в строителния, и не привличат частен капитал, което е едно от големите предимства на публично-частното партньорство. Съществуващото законодателство не позволява конструирането на партньорство, в което публичният сектор да се ангажира с финансова подкрепа, така че да осигури минимална възвращаемост на частния капитал и да направи тези партньорства атрактивни за него.

Затова създаването на цялостна рамка на публично-частното партньорство е от изключителна важност на фона на нарастващите потребности от качествени услуги. Нещо повече, в закона са предвидени Национална програма за публично-частното партньорство и План за действие със заявка за превръщане на публично-частното партньорство в основен елемент на икономическата политика.

Други положителни страни на закона са изказванията за разпределяне и споделяне на рисковете и отговорностите между публичния и частния сектор, за дефиниране на целите, които се постигат в обществен интерес, за определяне стандартите за качество на инфраструктурата и публичните услуги. Много важен момент е и въвеждането на оценка на икономическия баланс на ползите и разпределянето на рисковете между страните в публично-частното партньорство, която отчита интересите не само на публичния, но и на частния сектор.

Не могат да не се отбележат и предлаганите промени в Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки и други закони, като така се създава единна законодателна рамка за публично-частното партньорство.

Като цяло така предложеният законопроект е в унисон с основните принципи на Европейската комисия – за прехвърляне задълженията на публичния сектор към публично-частното партньорство, които следва стриктно да се прилагат. Това са конкурсни процедури с ясни правила, прозрачност, недискриминация на участници в конкурси и съизмеримост между цели и предоставени права.

Разбира се, по време на обсъжданията на закона бяха повдигнати много въпроси и бяха направени много предложения, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Според мен например основно е акцентирано върху конструирането и прекратяването на публично-частното партньорство, а по-слабо са засегнати въпросите за мониторинга, тоест съблюдаването на обществения интерес през целия период на действие на договора, който е достатъчно дълъг.

Накрая искам да заявя, че ще подкрепя предложения законопроект. Искам да Ви призова и Вие да го направите, защото съм убеден, че няма как да се превърнем в първокласна икономика с третокласна инфраструктура. Благодаря.