Меглена Плугчиева

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, докладът, който беше представен от госпожа Панайотова, би трябвало да бъде един от основните документи, с които да се занимава българският парламент.

От името на Парламентарната група на Коалиция за България аз искам да направя коментари по отделни въпроси, които бяха разглеждани в доклада.

Започвам с първия, може би най-важен въпрос, че докладът е формулиран като Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Смятам, че като страна, която вече от пет години е член на Европейския съюз, не можем да гледаме на въпросите на Европейския съюз като на външна политика или на нещо чуждо на България. Би трябвало да сме наясно, че въпросите на Европейския съюз са вече част от вътрешната политика на страната ни, част от всички секторни политики. Въпросите, които се решават от Европейската комисия, от Европейския съвет пряко рефлектират в секторните политики на страната, пряко рефлектират върху икономическото и социално развитие на страната.

На второ място трябва да отбележа, че предвиденото в доклада съобразяване на програмата с тази на Европейската комисия, и с приоритетите на Тройното председателство (в момента Датско председателство), чиито основополагащи принципи са взети под внимание, отразени са добре в доклада и са предвидени като приоритети в работната програма на Народното събрание за цялата 2012 г.

За съжаление, те са формулирани само плакатно и са дадени буквално в един фактически препис от залегналите теми в работната програма на Европейската комисия. Те не отразяват де факто съответното отношение на българския парламент и на българското правителство, за да могат да бъдат въведени те в действие и да дават своето отражение в икономическия и социален живот на страната, още повече в условията на една задълбочаваща се криза.

В доклада или в програмата е записано, че приоритетите, с които ще работи по програмата българският парламент, са икономически и финансови въпроси с акцент върху стартиралия Втори европейски семестър и задълбочаване на Икономически и паричен съвет.

В тази връзка искам да припомня, че комисарят Рен само преди няколко дни обяви, че България попада в така наречения сив списък или списъка на страните за предупреждение и, съответно с въпросителна, че трябва да й се обърне особено внимание, тъй като икономиката на нашата страна и финансовата й политика попадат под специално наблюдение.

С програмата, с която е предвидено да се занимаваме или би трябвало днес да дискутираме, няма записан абсолютно никакъв текст, никакво предложение, никакъв дебат по тази проблематика и по предстоящия Европейски семестър – кои са акцентите на България и на българското правителство, и каква е ролята и мястото на българския парламент, още повече, че по основните теми, не само за Европейския съюз, но и за България, с крещяща сила стоят въпросите за икономическия растеж или за необходимост от мерки, и то законови мерки, които да генерират икономически растеж, да генерират възможности за създаване на нови работни места, особено при тежката безработица сред младежта.

В момента в така предложената ни програма, за съжаление, няма и следа от такива конкретни законодателни инициативи.

По втората тема, която е предвидена като приоритет на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., докато другите страни и другите парламенти направиха вече обсъждане, обсъдиха къде стоят техните страни, какви са приоритетите, с които те ще се занимават или пък ги залагат за следващия програмен период, в българския парламент такъв дебат липсва.

Като следващ приоритет е посочена общата селскостопанска политика. Да ви припомня, че въпреки многократните напомняния и очаквания, въпреки поставените въпроси от тази трибуна по темата „Обща селскостопанска политика”, която е изключително важна за България, в този парламент не е воден дебат, не са представени от министъра на земеделието и храните никакви основни позиции, нито са защитени, ако има такива, които се различават от предложенията на Европейската комисия.

Не стана ясно ще има ли уеднаквяване на директните плащания до края на 2013 г. Не става ясно защо сме срещу зелените плащания, ами се води един дебат между Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. Не се дава възможност този дебат да бъде пренесен в българския парламент, въпреки тревожните тенденции на все по-задълбочаващата се криза в аграрния сектор и на едно асиметрично развитие на сектора в полза на зърнопроизводството, тотална дискриминация и все повече затихващите функции на животновъдството и на производството на плодове и зеленчуци. Не може българският парламент да не се занимава с тези изключително важни за българската икономика и за българското общество въпроси и да не се знае как те ще бъдат заложени в следващия програмен период и каква политика Българя ще отстоява.

Следващият приоритет, който е формулиран, е Кохезионната политика след 2013 г. Това е една тема, по която всички сме единодушни и българското правителство отстоява позицията, че ние трябва заедно с другите нови страни членки, да воюваме за максимално запазване на средствата по новата Кохезионна политика. България има да наваксва в изграждането на инфраструктура както транспортна, така и инфраструктура в сферата на околната среда, затова е изключително важно да имаме своето присъствие и да създадем съответния алианс с други страни членки, като отстояваме наистина един максимален обем от средства.

По тази изключително важна тема, по която имаме и надпартийно единомислие, не се прави съответният дебат в българския парламент, за да се формулират ясните приоритети, които ще отстояваме и зад които ние заставаме като страна. Разбирате, че когато се водят преговори в Европейската комисия и в Съвета в Брюксел, е много важно дали има консенсус в съответната страна, а не противоборство между отделните парламентарни групи, дали заставаме зад обща политика, зад обща позиция, за да звучим наистина сериозно, като отделна страна,

Следващият въпрос е свързан с темата Шенген. По темата Шенген имаме също политическо единомислие и трябва да е ясно как българският парламент ще подкрепи по-нататък действията на правителството и какво е необходимо да се направи в разговорите с останалите страни членки, за да постигнем наистина тази обща цел – присъединяването ни към Шенгенското пространство.

В работната програма, за съжаление, липсва този коментар, липсват конкретни стъпки. Както казах, в работната програма, както и в решението, което се предлага, са изброени и са записани плакатно отделните приоритети, взети от Програмата на Европейската комисия и от Тройното председателство. Те са изброени само в един списък, който, ако щете, даже на места е един буквален препис с лош превод на английски и не става ясно какво се цели с този текст. Цитирам т. 25: „Нов поглед върху уменията в контекста на Европа 2020”. Какво Ви казва този текст, ако го прочетете сам за себе си? За кои умения става дума?

Освен това, ако четете точката за приемането на новата работна програма на страница трета: „не прекъсва процесът на наблюдение и контрол на проектите, включени в предишните годишни работни програми на Народното събрание, доколкото тези проекти не са окончателно приети”.

Кои проекти? За законопроекти ли говорим, за други проекти ли говорим, или наистина даже технически има груби несъответствия и абсолютно несъстоятелни формулировки?

Уважаеми колеги, това е изключително важна тема, която не бива така формално да минава през българския парламент и да не оставя никаква следа, а просто да се смята като точка от дневния ни ред, която е отметната и в края на годината ще търсим някакъв начин да отчетем, че сме изпълнили всичко, което от Брюксел ни е подадено като директиви или регламенти, които трябва по някакъв начин да хармонизираме, да транспонираме в българското законодателство. Смятам, че този формален подход е първо – обиден за парламентаризма в България, второ – не ни издига на ранга, на нивото на институцията, която трябва да се занимава с изключително важните политики, зададени от Брюксел, и още повече – още по-важни за България като нова страна членка. Съответно те трябва да бъдат не само зададени, но трябва да бъдат прочетени и интерпретирани през погледа на българското общество, на нуждите на българската икономика, на българската социална политика, за да дадем наистина като институция, като български парламент своя принос, ако искаме да бъдем отговорна институция, която работи за българското общество и за българската държава в ангажиментите, които е поела и в съответствие с Лисабонския договор. Затова мога само да заключа, че призовавам, обсъждайки този доклад, всички министри и правителството да вземат отношение.

Обръщам се към госпожа Панайотова – да се направят съответните дебати по тези принципни политики, които касаят развитието на българската страна. Още повече в условия на тежка криза българското общество очаква от този парламент законодателни, конкретни инициативи, които да рефлектират в растеж на икономиката, в шанс за бизнеса и нови работни места. Благодаря Ви.