Красимира Симеонова

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г. е един стратегически документ, чието приемането е израз на политическата ангажираност на нашето правителство и надграждане на постигнатото в 10-годишния период на действие на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.

Тя е изготвена въз основа на действащи стратегически документи, а именно от Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, и не на последно място – Комисията за защита от дискриминация.

Позитивното в тази стратегия е, че се включва и подкрепа на лица в неравностойно положение от друга етническа група.

Стратегията кореспондира и с международните стандарти в областта на правата на човека и на правата на лица, принадлежащи към малцинства.

Положителното е, че самото оперативно изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите се изпълнява в два периода, като има един междинен период за актуализация през 2017 г.

Кои са приоритетните области? – Образование, здравеопазване, жилищна политика и пазар на труда.

Аз искам да се спра на особено важните за мен – образование и здравеопазване.

Решаването на тези проблеми в тези два сектора ще доведе до решаване в голяма степен на проблемите в жилищната политика и пазара на труда.

Какво се наблюдава? – Забавя се подобряването на образованието на ромските деца. Аз живеех в такъв район, част от тях тръгват на училище без да говорят добре официалния български език. Ромските деца, които не са ходили в детска градина и живеят в ромски квартали, са изправени пред допълнителни трудности, които ние отчитаме.

Свръхконтролът върху поведението на момичетата-роми, води до един друг проблем – ранно отпадане, неотиване на училище, а това по-нататък води до неграмотността на ромската жена. Това е една голяма предпоставка за трудното намиране на работа и съответно те се явяват като безработни.

Част от ромите учат в сегрегирани училища, а тези ромски деца, които са в смесени училища, демонстрират значително по-добри резултати в образованието.

Всичко това е отчетено и предвид тези недостатъци, в новата стратегия се поставят цели и задачи, а именно – гарантиране на равен достъп до качествено образование чрез смесени детски градини и училища. Там, където обаче не може да има такова смесено училище в ромски квартал или в селски район, се набляга на повишаване на образованието и квалификацията на персонала за работа в мултикултурна среда, което е особено важно.

Въвеждането на билингвалната технология аз смятам също, че е нещо много позитивно, а в детските градини и училища ще се наблегне на съхраняване и развитие и на културната идентичност на тези деца.

Засилваме превенцията по отпадане на децата от училище. Освен това се набляга на изключително големия проблем в последните 20 години за нас с малограмотните и неграмотните възрастни роми.

Нов момент е включването на длъжността на образователен медиатор в училищата. Като пример мога да дам месец декември 2011 г., който беше обявен за Месец на силанизиране на детските зъби. Бях приятно изненадана, когато медиаторът в едно училище пръв се обади в кабинета, за да запази часове за тези деца, които трябва да бъдат подложени на такова силанизиране.

Какви са приоритетите в здравеопазването? Проблеми има с раждаемостта, с хроничните заболявания и особено с генетичните.

Целите и задачите, които са поставени за решаване в тази нова стратегия? – Ранно регистриране на бременни, целенасочено използване на мобилните кабинети, правен е опит да се намали бременността при малолетните момичета. Доближаването на първичната и специализираната помощ до ромските квартали също е един голям позитив.

Изключително голям успех е създаването на здравните медиатори, които са 105 в 108 общини, като целта е да се увеличат до 130. Точно създаването на здравните медиатори е връзката между ромската общност и здравната институция.

Напоследък се наблюдава, че доста ромски деца учат медицина или медицински специалности и именно това са тези хора, които ще помогнат за осъществяване на тази интеграция.

Аз смятам, че интеграцията на ромите носи полза за цялото общество, като е разпределена в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период. Ефектът при повишаване на образованието ще се постигне в един дългосрочен период. Доказано е, че повишаването на образованието в период от 3 до 5 години, дава своя плод след 25 години, но дава своя плод и в ръста на брутния вътрешен продукт. Ако осъществим социалната и икономическата интеграция, която е цел на тази стратегия, ще направим наистина приобщаването към мнозинството.

И нека не на последно място да кажем, че наистина не бива да гледаме на ромите като на проблем, а като на ресурс и потенциал за развитие на цялото ни общество.