Андрей Пантев

Почитаемо, макар и многозначно, и най-вече малобройно Народно събрание! Днес е особен ден, който, чудя се, защо не беше отбелязан при стотиците други дребни дати, които бяха използвани тук. Днес е особен ден, намираме се на особено място, особено присъствие и сме в непразнично, но особено настроение.

Да ви кажа нещо кратко ретроспективно: преди да целуне Козлодуйският бряг Христо Ботев изпраща две телеграми до европейски, в случая френски, осведомителни агенции. Той иска да каже, че това, което прави, е европейска идея, идеал и дело. Той не казва, че отива да се бие срещу варвари, просто защото иска свобода и независимост. Така че с тази телеграма беше осъществена една непрекъсната тъкан между нас, българите, и европейския свят.

Днес ние отбелязваме 5-годишнината откогато вече и административно сме членове на този съюз, но в същото време ние лежим в темелите на това, което наричаме еврохристиянска цивилизация. Защото, господа, Европа не е физически обособена. Тя няма ясно очертани географски и топографски граници. Европа е идея. Не зная дали знаете, но в Библията няма думата „Европа”. Европа беше създадена като един културно-исторически абсолют, в който и като процес ние имаме съществен принос.

Може би леко и да се надсмиваме над нашите исторически изхвърляния, но едно е ясно – че ако има историческа репутация, ние принадлежим към нея дори и тогава, когато Европа нехаеше за нас. Така че днес ние отбелязваме една особена дата, една особена идея, към която сме съпричастни всички. Нищо, че от лявата страна се сетиха, нищо, че няма в модерната история с по-голям или по-малък успех, в която и да е страна – повтарям, да няма социалистическа партия и идея, образование и перспектива.

Но днес ние отбелязваме и една друга дата – 9 май изпъди германците от половин Европа. Страни, които бяха заличени от картата – Полша, Чехословакия, Югославия, бяха възстановени независимо какво следваше след това. Това също е част от истината, това също е част към подвига. И онези мужици, които според много руски филми са били герои, а според много немски филми не са имали какво да правят при атаката на Берлин освен да изнасилват невинните фраута, също допринесоха за тази победа. След това светът се разедини, но тези държави останаха на картата и в това отношение ние отправяме почит към идеята от 1950 г.

Най-сетне, дами и господа, изискани и одухотворени народни представители, най-сетне един план за обединение на Европа беше условно, частично, скептично осъществен по ненасилствен път. Защото има всякакви идеи за обединение на Европа.

В последната си реч през април 1945 г. Хитлер също говори за спасяването на Европа. Този път беше осъществен един съюзнически проект, към който България имаше честта да бъде удостоена, присъединена. Най-сетне ние преодоляхме своя многовековен комплекс, изразен с онази фраза на Алеко: „Европейци сме ний, но не дотам”. Най-сетне с този парламент, с атмосферата, която той предизвиква, с предишните успешни или неуспешни процедури, избори ние заявихме едно вековно наше присъствие, съпричастност и общност с една култура.

Администрацията нищо не означава, дами и господа. Администрацията само може да въведе сухарните технологии на началници, лъскави „Мерцедес”-и, ръкостискания и усмивки. Европа е културно-историческа идея и не друг, а един монетарист като Моне казваше: „Ако трябва да започнем, трябва да започнем ...” – спори се дали е казал „образование и култура”. Ако питате мен, трябва да се започне с образование, защото в края на ХIX век – малко да ви отегча, Европа беше не по-малко културно интегрирана. Ние знаем какво стана с потомците на Достоевски, Шекспир и Гьоте. Това вече няма да се случи.

Угнетени или не, недоволни или не, трябва обаче да престанем да смятаме, че Европейският съюз е добрата леля, която дава – дали е кравай или субсидия. Ние също трябва да бъдем европейци. Европеизмът е колективна идентичност и аз съм горд, че вие сте най-доброто умствено, антропологическо и порядъчно свидетелство за това. А на онези, които ни се подиграват, онези, които изразяват скепсиси, шегички, упражнения в словоблудства, ние им казваме с историческа, културна и съвременна аргументация: „Тук сме и тук ще останем”. (Единични ръкопляскания от КБ.)