Лилия Христова

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Искам да споделя с Вас, че моята оценка е положителна към внесения от Министерството на образованието, младежта и науката Проектозакон за предучилищното и училищното образование. Подкрепям го, защото проектът предлага нов съвременен подход за усъвършенстване на предучилищното и училищното образование, съчетан със спазване на традициите в българското училище и с изискванията на Европейския съюз.

Промените, които се предлагат, водят към подобряване на качеството на управление на образователните институции; осигуряване на подкрепа на личностното развитие на всяко дете и ученик; въвеждането на външен контрол върху качеството на образователния процес; изискванията за прилагане на вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини. Проектозаконът дава възможност за успешна децентрализация и прехвърляне от централно на ниво община на цялостни правомощия като отговорности и право по тяхното ефективно изпълнение.

Искам да споделя с Вас обобщените изводи от многото кръгли маси и разговори на различни нива по този проектозакон в област Варна. Проектозаконът за предучилищното и училищното образование се подкрепя от обществеността и се отчита, че се запазват съществуващите отговорности на общините, като в допълнение се въвеждат нови изисквания за финансиране на частни детски градини и училища, създаване и поддържане на регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа на личностното развитие на децата. Категорично се подкрепя прехвърлянето на държавните училища към общините. Предлага се то да се осъществява след съгласие на съответните общини, като по този начин се даде възможност на местните власти да заявят желанието си кои от училищата желаят да бъдат преобразувани в общински, а останалите да останат на досегашното финансиране или да бъдат закрити от съответното министерство.

Подкрепя се реформата в ресурсните центрове с обръщането на пирамидата на заплащане за всяко дете. Тук има опасения как ще се осигурят необходимите ресурсни специалисти в малките общини за директна работа с децата и семействата с ресурсни проблеми. Моето мнение е, че това може да се реши чрез преквалификация на част от учителите по тези специалности в по-малките населени места. Отлагателният период на реформата дава такава възможност.

Освен това не е нормално – към този момент има 45 директори на ресурсни центрове срещу 20 броя областни центрове. Експерти препоръчват в държавните образователни стандарти да се разпишат правила за съдържанието на правилниците или типове правилници за центровете за подкрепа на личностното развитие и да се определи процедурата за утвърждаването им, както и в държавните образователни стандарти за центровете за подкрепа на личното развитие да се разпишат текстове за учебен план с регламентирани организационни форми, учебно време и форми на обучение.

Подкрепяйки политиката на децентрализация на образованието, общините освен финансови, нормално е да търсят и по-широки административни правомощия. Между първо и второ четене могат да се изгладят детайлите от закона и в тази посока.

Уважаеми колеги, ще бъда малко по-конкретна в моето изказване. Тъй като законът е много голям по обем, искам да насоча Вашето внимание към процеса на обучение и възпитание на децата и учениците и по-точно мястото и ролята на родителите. На всички ни е ясно – връзката дете-родител-училище много пъти се къса от забързаното ежедневие, в което живеем. Оттам и многото проблеми, които се натрупват в цялостния възпитателен процес. Оттам и тази огромна агресия, която е отключена в нашите деца, както и редица отрицателни явления сред тях.

Когато преди три години обсъждахме реформата в образованието, се постави въпросът за ролята на родителите. Тогава, честно да Ви кажа, трудно можех да си представя това как може да бъде описано в закон.

Искам да изкажа своята благодарност към вносителите – че не забравиха тази тема и институираха в Закона за предучилищното и училищното образование родителите като равноправни партньори на детската градина и училището за осъществяване процеса на образование на децата и учениците. Регламентирането на отношенията в закона на родители-образователна институция в Глава десета и възможността за контрол на оценките и поведението по електронен път ще помогне на родителите за правилното общуване и контрол с децата, както и за заздравяване на доверието между тях.

Този закон дава възможност за по-нисък праг на толерантност към родители, които забравят, че имат деца, и постепенното отхвърляне на схващането, че децата, когато са в училище, са грижа единствено и само на учителите, като тук, разбира се, не бива да се подценява водещата роля на педагога в учебния процес.

Положителното в закона е, че точно регламентира правата и задълженията на всички заинтересовани страни в учебния процес до най-малък детайл: институции в системата, предучилищно образование, училищно образование, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, резултати от ученето, деца и ученици, родители, педагогически специалисти, информация и документи, органи на управление и така нататък.

Призовавам Ви да подкрепим Закона за предучилищното и училищното образование и между първо и второ четене да се изгладят дискусионните въпроси с ясната мисъл, че този закон касае голяма част от българските граждани и че ефективното му прилагане може да стане само с консенсус в обществото, защото децата и учениците не са нито на ГЕРБ, нито на БСП, нито на СДС или ДПС и други политически сили, а това са нашите деца и ученици, които са богатството на страната ни.

Накрая позволете ми, господин министър, да благодаря на екипа, който разписа този проектозакон, на стотиците експерти, директори, кметове, учители и други за неистовия труд, който вложиха, за да стигнем дотук. Да си пожелаем успех в това стратегическо направление в развитието на България – образованието. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)