Юлиана Колева

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Действително оптимистично звучат заявките на всички политически сили за одобряване и възприемане на една съществена част от законопроектите на отделните парламентарни групи, които са внесени и които разглеждаме днес. Мисля, че каквато и част от тях бъдат възприети с консенсус, това във всички случаи ще бъде от полза за подобряване правилата на работа по време на изборния процес.

Конкретно искам да поразсъждаваме общо върху темата за съдебния контрол върху актовете на изборната администрация или по-точно на избирателните комисии, които ръководят целия изборен процес.

Ще започна отзад напред. Не трябва да забравяме, когато правим предложение в тази посока, че крайните резултати при всички видове избори подлежат на съдебен контрол. Това означава, че всяко едно съществено нарушение на изборните правила, което е довело до опорочаване на крайния изборен резултат, независимо от това дали е обжалвано или не е в предходния период, подлежи на съдебен контрол.

Такъв прочее е принципът в гражданския, в наказателния и в административния процес, които контролират всички актове на администрацията и на съдебните органи тогава, когато не става въпрос за особено съществени процедурни правила. Винаги правилото в тези ситуации е, че основните структуроопределящи съответния общ процес правила са изведени пред скоба – те подлежат на отделно атакуване или обжалване, а останалите, които законодателят не е възприел като най-структуроопределящите, те и техните пороци биват контролирани чрез обжалване на крайния акт. Горе-долу същата логика, макар и да прозвучи на юристите като някакъв вид груба аналогия, е следвана и в Изборния кодекс. В Изборния кодекс имаме два вида обжалване. Едното е чрез съдебния контрол, а другото е чрез горестоящата или висшестоящата изборна администрация, тоест по-висшестоящата избирателна комисия.

Защо това е така? Защото знаете, че изборният процес се развива в сравнително кратък период. Много е трудно в този кратък период да се вложи правилото всички решения на всички избирателни комисии да подлежат на съдебен контрол. Затова при изработката на Изборния кодекс е предпочетен другият подход – най-важните решения, които са свързани с упражняването на активното и пасивното избирателно право, да подлежат включително и на съдебен контрол. Останалите да подлежат на контрол пред по-висшата избирателна комисия, която, нека не забравяме, взема своите решения с квалифицирано мнозинство. Тоест трудно може да се каже, че под въздействието на една или друга политическа сила може да бъде взето определено решение, при положение че дори и най-голямата политическа сила не може да има мнозинство, включително и обикновено мнозинство, в състава на съответната избирателна комисия.

Въпреки всичко ние от ГЕРБ сме разгледали предложенията за изменение на Изборния кодекс в тази посока и още в Правната комисия сме заявили нашата подкрепа за промяна в отделни текстове, които не предвиждат съдебно разглеждане на отделни важни въпроси от Изборния кодекс, но естествено след съответно прецизиране на текстовете. Защото сегашните предложения, позволете да кажа, удължават безкрайно дълго изборната процедура. В един от законопроектите има предложение решенията на избирателните комисии да се обжалват пред Централната избирателна комисия, чието пък решение да се обжалва пред съответния Административен съд в района, където е възникнал спорът, и оттам нататък пък предложението на този административен съд да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Колеги, такова предложение теоретично и практически е невъзможно. Не може да има такова решение в Изборния кодекс. Ето защо призовавам колегите от различните парламентарни групи между двете гласувания да прецизират своите предложения и действително само там, където Изборният кодекс дава тази възможност – в рамките на общите принципи на изборното и на административното право, да се намеси с решаване на отделни въпроси съдът. Благодаря.