Юлиана Колева
Уважаеми колеги, ще започна с един анекдот, който може да се приложи в този случай. Без да бъда съдия, мога да кажа: и едната страна е права, и другата е права.
Факт е, че споразумението като институт на наказателното право не се приема добре от голяма част от хората в нашата страна. Факт е обаче, че по този начин в редица от наказателните случаи подсъдимият получава съответното наказание чрез сключването на споразумение, без да се върти в тежката й форма на наказателнопроцесуалната машина, която заема огромен човешки и финансов ресурс на държавата.
Факт е, че когато в резултат на престъплението е последвала смърт, било по непредпазливост в резултат на транспортно престъпление, било в резултат на умишлено деяние, споразумението изглежда още по-нечовешко и по-неморално в очите на гражданите.
В нашата комисия постигнахме някакво съгласие, но бих казала твърде условно. Мисля, че това не е толкова юридически, колкото морален в ъпрос. Нека всеки от Вас да прецени дали наистина споразумението да продължи да съществува, особено когато е причинена смърт на гражданин. Факт е, че съществува и опасността, която посочи господин Корнезов – самите роднини на загиналия или починалия човек да използват този начин или форма на наказателния процес, за да извлекат по някакъв начин имуществени облаги от ситуацията. Възможно е и обратното: извършителят от своя страна по някакъв начин да вкара някаква форма на натиск, грубо казано рекет, спрямо роднините на пострадалия.
Ето затова препоръчвам на всички в залата по съвест да вземат отношение към този въпрос, като гласуват за единия или другия текст, както са предложени от комисията и от вносителите.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стража съществува благодарение на хора като Вас!