Надежда Нейнски

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес в залата се чуха много коментари относно дебата по доклада и очакванията от Кипърското председателство. Ще се стремя да не повтарям колегите си и затова искам да се спра на един приоритет, за който не беше говорено, а именно това е отношението с Южното Средиземноморие и съседните държави.

През последните три години се забелязва силно активизиране на контактите ни с Близкия Изток и арабските държави, което в сегашния контекст вероятно изглежда логично. „Арабската пролет” промени региона, създаде нови надежди и очаквания, но ни изправи пред нови предизвикателства. И сирийската опозиция, и другите протестиращи се стремят да отхвърлят тоталитаризма, а както ние добре знаем, България има сериозен опит – и успешен, и горчив, в периода на прехода през последните двадесет години.

В същото време обаче е важно да анализираме внимателно очакванията, плюсовете и минусите, които произтичат от позицията ни спрямо арабския свят и да градим нашето сътрудничество, следвайки националните ни приоритети в този регион, както и очакванията – икономически и политически, в краткосрочен и дългосрочен план. Европейският съюз се стреми да защити европейския интерес, да отвори пазарите за европейски стоки, да намали миграцията чрез създаване на работни места, да подпомогне демократизацията, забележете, за да има сигурни и стабилни южни съседи.

Какви съседи обаче се стреми да има България? Когато чух идеята да бъде поискан дебат по политиката на Балканите, си зададох въпроса: коя е причината за три години от мандата такъв дебат да не бъде проведен? Значи ли това, че до този момент не е съществувала стратегия по регионална политика, или значи, че тази стратегия се е оказала погрешна? Което и да е вярно, това обяснява хаоса в отношенията ни със съседите, хаос, който днес се компенсира с рязък тон и непрофесионална нервност.

Прави впечатление и нещо друго: дебатът се предлага в неясен хоризонт в следващите три месеца, тоест в навечерието на изборите. Ескалацията в отношенията – и от македонска, и от българска страна, се прави очевидно основно за вътрешно ползване.

Идват избори, дами и господа, и както е прието на Балканите, национализмът винаги се превръща в последния окоп на политиците. И ако за една Македония по ред причини, които няма да споменавам дипломатично, това е разбираемо, то за европейска и натовска България подобно поведение буди само многозначителни усмивки в Европа. Там изрази от рода на това: „Няма никога да го забравя” или „Ще начертая червени линии”, са доказателство за неумение да изработваш консенсусни решения. Кипърското председателство дава шанс за България да покаже лидерски качества в региона именно с този свой приоритет, ако разбира се, тази наша претенция не се изчерпва само с патриотарски изказвания.

По време на Датското председателство не бе отчетен прогрес в преговорния процес на Балканите, въпреки че Сърбия получи статут на кандидат-член, а Черна гора започна преговори. Аз не очаквам особено развитие и при Кипърското председателство, тъй като Кипър не е признал Косово и има дългогодишен конфликт с Турция. Вследствие на кризата в Европа даже се говори за забавяне на преговорите и не се дават конкретни дати за присъединяване на балканските държави. Нещо повече – Бюджет 2013 в Европейския съюз, средствата за предприсъединителна помощ, се очаква да бъдат намалени с около 400 милиона. Поради тази причина Европейският съюз рискува да загуби подкрепата си в тези държави, това ще забави реформите в тях и ще ги върне години назад.

И точно тук ролята на България и други държави членки в региона е ключова. Трябва да продължим да защитаваме идеята всички държави от Западните Балкани да извървят пътя си, да извършат реформите и да се присъединят към Съюза. Трябва да подпомогнем процесите на реформите в тези държави и да споделим с тях нашия опит по преговорите за членство. Това е нужно, защото ще донесе стабилност, просперитет, дълготраен мир и социално развитие на целия регион, а със сигурност и промяна в отношенията.

Когато България се научи да отстоява своите интереси в европейската политика, уважаеми дами и господа, само тогава ще заслужи да бъде не просто формален, а уважаван член на Европейския съюз, защото авторитетът, както добре знаете, не се подарява, той се извоюва.

И ще завърша, за да не отнемам повече от времето, с това, с което започна президентът на Кипър по време на представянето на приоритетите на Кипърското председателство. Той цитира Сократ и каза: „Да си добър атинянин означава да направиш така, че Атина да се превърне в по-добро място”. Благодаря Ви.