Моника Панайотова

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, господа и дами министри! Извън господин Агов от преждеговорившите – за мен беше истинско удоволствие да го слушам, защото той наистина пренесе европейския дебат в нашата пленарна зала, но извън неговото конструктивно изказване бяха отправени много критики, пречупени изцяло през опозиционната призма от преждеговорившите. – особено по отношение на Шенген, аз лично си мислех, че е постигнато нивото на политическа зрялост. Защо?

Защото всички технически и правни условия са изпълнени от страна на България и това бе потвърдено нееднократно в рамките и на междуправителствени, и на междупарламентарни среди, както и на срещите ни с представители на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Европейския съвет.

Защото е несправедливо, на второ място, България да носи последствията от действия, за които не е отговорна – визирам ситуацията в Румъния; визирам случващото се в Арабската пролет, което генерира висок миграционен натиск към страните от Европейския съюз; визирам вътрешнополитическите междуособици в някои от страните членки, които неминуемо също рефлектират върху техните позиции.

Защото обвързването, на трето място, с механизма за сътрудничество и проверка и Шенген е допълнителна условност извън всякакви условия – такава, каквато не съществува до момента при всички останали държави членки, спрямо които са се спазвали правилата такива, каквито са залегнали в договорите.

Същевременно бих искала да подчертая, че не трябва да забравяме, че в последния доклад на Европейската комисия се констатира, че страната ни е на път да изпълни целите на механизма и за следващите 18 месеца държавата ни няма да бъде поставена под мониторинг чрез междинни доклади така, както ще бъде спрямо Румъния. Това показва, колеги, две неща.

На първо място, че имаме гласувано доверие към българските институции на база на създадената правно-институционална рамка да бъдат постигнати необходимите резултати и извършени необходимите реформи.

На второ място, че вече се измества акцентът – механизмът за сътрудничество и оценка да бъде не инструмент за мониторинг, а по-скоро инструмент за сътрудничество.

В своето изказване искам да подчертая три основни момента, които наистина позиционираха успешно България в рамките на преговорите и дискусиите, и водената политика по време на Датското председателство и настоящото Кипърско такова.

На първо място, това е запазването на стабилността на страната ни – и политическа, и финансова, и макроикономическа.

На второ място, това е създаването на предпоставки за реализирането на устойчив икономически растеж.

На трето място, това е тяхното гарантиране посредством успешното участие на България в преговорния процес по бюджета на Европейския съюз за 2014-2020 г.

На първо място, по отношение на стабилността, беше казано, че дефицитът ни притиска и не ни дава възможност да развиваме икономиката си. Най-правилното решение, което България взе и е пример за останалите държави не само в региона, но дори и за някои от старите страни членки, е, че нито за миг не се подведе да влезе в спиралата на дълг – дефицит – дълг, от която дори до днес страни с добро икономическо развитие от старите държави членки не могат да излязат. Напротив, в момента единствено България, заедно с Швеция и Дания, са от малкото страни, които изпълняват всички числови критерии за присъединяване към Еврозоната, визирам дълг – дефицит – инфлация и дългосрочен лихвен процент. Това показва, че България е готова и оттук нататък е въпрос на политическо решение кога искаме да го направим, като ще отворя само една скоба, че всъщност и Дания, и Швеция, и България не са страни от Еврозоната.

Страната ни играе активна роля в новото икономическо управление на Европейския съюз. Чрез сертификацията от българския парламент на Фискалния пакт в рамките на Датското председателство всъщност ние се присъединихме към общоевропейските усилия за укрепване на фискалната дисциплина и изпращането на положително послание към финансовите пазари, което да възстанови доверието към еврото.

В резултат на всичко това България в момента е единствената държава в Европа, чиито кредитен рейтинг се повишава в условията на криза. Световната банка ни постави сред шестте най-бързо развиващи се държави в Европейския съюз по нарастване на брутния вътрешен продукт.

Емитираният облигационен дълг предизвика впечатляващ интерес, тъй като заявките бяха шест пъти повече от предложените облигации.

Същевременно на фона на спрените евросредства в редица държави, включително и в наши съседи, в България европейските фондове започнаха да функционират. Към момента няма заплаха за загуба на средства, има по-скоро потенциална за пропуснати ползи и то не по вина на настоящото правителство. Поставената цел от настоящото правителство до края на тази година беше 90% договаряне. Към днешна дата имаме 82%. През оставащите месеци остава да се постигне това, което е заложено за договорен ресурс по отделните оперативни програми.

Създадена е също така добра организация за реализиране на проектните предложения и добри системи за управление и контрол на европейските средства, което всъщност демонстрира и ниските нива на грешки, които България отчита.

На второ място, по отношение на растежа, следващата крачка, след постигане на стабилността, беше естественото продължение за създаване на условия за икономически растеж, който, отново подчертавам, е основан на стабилност, а не на дълг. В тази връзка бяха реализирани редица проекти с европейско и национално финансиране за изграждане на необходимата инфраструктура – транспортна, енергийна, екологична, за развитието на отделните икономически сектори.

Страната ни бе една от първите държави членки, която заложи в своето национално законодателство правилата за спазване на дълг и дефицит, за да генерира необходимата стабилност, като същевременно беше сложен горен праг от 40% на преразпределение на брутния вътрешен продукт, което на прост език означава, че правителството направи поредната стъпка в посока доходите да остават в населението и да действат чисто пазарните механизми за равновесие в икономиката.

Успоредно, отново с европейско и национално финансиране, бяха предприети редица мерки за намаляване на безработицата с изключително голям акцент върху младежката заетост.

Имаме налице също така и предприети действия от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по повод използването на финансовите инструменти за финансов инженеринг по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, които ще дадат възможност допълнително на малките и средни предприятия да преодолеят основните трудности, пред които са изправени при получаването на банково финансиране.

Всъщност в резултат на всичко това, страната ни се придвижи с 12 пункта – от 74-то до 62-ро място в годишната класация по конкурентоспособност на Световния икономически форум за конкурентоспособност на икономиките на 144 държави.

В заключение, на трето място, за да можем да запазим необходимата стабилност и създадените условия за икономически растеж, изключително важно е България активно да участва в дебата за Многогодишната финансова рамка.

Тук искам да отговоря на някои от отправените критики, а именно, че има липса на партньори и България участва сама, без ясна визия. Напротив, визията се формира, първо, чрез съгласуване на всички парламентарни групи. Това беше една инициатива и на българското Президентство с цел постигане на национален консенсус по важните приоритети за страната.

На второ място, Националната програма за развитие „България 2020”. Документът вече е изготвен и предстои да мине на Съвета за развитие и на база на този документ да се разработват програмните документи за следващия програмен период.

По отношение на данъка върху финансовите транзакции, в момента той вече не е в дневния ред на Европейския съюз. Всъщност от последния Съвет през юни държавите започват да вървят по-скоро към сътрудничество по отношение на системата за собствени ресурси, отколкото това да бъде източник за финансиране за следващия програмен период, тъй като не беше постигнат консенсус между държавите.

Това, което е важно – ние имаме партньори, защото участваме в групата „Приятели на кохезионната политика”. В нея влизат 14 държави, в рамките на която със съвместни становища на съвета по общи въпроси се дискутират подобни теми, свързани със запазване на средствата по водещи за България приоритетни теми.

Според мен е важно да се концентрираме върху три неща по отношение на годишната финансова рамка – първо, да не се допуска разделение на добри нетни приносители и лоши нетни получатели; да се мисли в посока на по-голяма свързаност на Европа и в частност на Югоизточна Европа посредством реализацията на проекти в транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура; да постигнем стратегически фокус при програмирането и национален консенсус при приоритетите, които да отчитат стратегията „Европа 2020”, но също така и специфичните нужни на страната ни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)