Докладчик Фани Христова

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254–01–15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г.; и № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.

На свое заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени както следва: от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев; от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова; и от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието и експерти в областта на търговското право.

Първият законопроект беше представен от вносителя – народният представител Янаки Стоилов.

В условията на криза и голямата задлъжнялост между търговци – български стопански субекти, се увеличава броят на процедурите по несъстоятелност, както и свързаните с това проблеми, породени от прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 от Търговския закон на Република България.

Разпоредбата засяга правата на третите лица, които са договаряли с длъжника, като след обявяване на недействителността те биват осъждани да възстановят получената по договора цена.

Предлаганата промяна се базира на два принципа: единият е презумпцията за увреждане на масата на несъстоятелността при определяне на нищожност на сделки и действия; другият е недействителност само на това изпълнение на парично задължение, чийто падеж не е настъпил.

С предложението в чл. 608, ал. 1 се изяснява понятието „неплатежоспособност” в съответствие със съдържанието на това какво е търговски спор по чл. 365, т. 1. Ограничението на началната дата на неплатежоспособността, предвидено в ал. 2, създавайки необходимата правна сигурност, ще стимулира кредиторите да бъдат по-активни и своевременно да подават молби за откриване на производство по несъстоятелност.

С цел преодоляване на непълнота в закона се предлага промяна на чл. 649, като се предвижда при бездействие на синдика всеки кредитор на несъстоятелността да може да води всички отменителни искове, свързани с несъстоятелността по чл. 135 от ЗЗД, а също и обусловените от успешно проведените отменителни искове – осъдителни искове за връщане на даденото.

Законопроектът дава възможност да се разграничат случаите, в които е увредена масата на несъстоятелността, от тези, в които е налице правомерно изпълнение на парични задължения. По този начин се осигуряват интересите на кредиторите, включително на държавата, без обаче да продължава сегашната правна несигурност по отношение на изрядните търговци.

Предлаганите промени създават необходимата предвидимост и справедливост в производството по несъстоятелност.

Вторият законопроект беше представен от един от вносителите – народният представител Фани Христова.

Със законопроекта се предлага подозрителните периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта, съответно от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството.

В чл. 646 се предлага обявяването на относителна недействителност на действия и сделки, които при наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост увреждат кредиторите на несъстоятелността, както и на изпълнението на парични задължения с настъпил падеж.

Удължават се подозрителните периоди до една или две години, ако кредиторът е бил недобросъвестен и е знаел за наличието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.

Предлагат се легални защити в полза на определени плащания, в полза на определени заложни и ипотекарни кредитори, както и на добросъвестните трети лица, като същите са балансирани чрез съответни презумпции за недобросъвестност.

Предвижда се и промяна в началния момент, от който се изчисляват подозрителните периоди за отменителните искове, като същите да се изчисляват не от датата на решението за откриване на производството, а от датата на подаването на молба за това.

Предлага се нова редакция на досегашните т. 5 и 6 на чл. 647, отчитаща обстоятелството, че обезпечаването на задължения на самия длъжник е предмет на исковете по чл. 646. Поради това т. 5 и 6 на чл. 647 уреждат само обезпечаването на чужди задължения.

Уредена е защитата на третите добросъвестни лица в случаите на атакуване на сделки с предмет вещни права върху недвижими имоти.

В интерес на правната сигурност и бързината на производствата по несъстоятелност е предвидено, че исковете по чл. 646 също трябва да бъдат предявени в едногодишен срок от откриването на производството.

С оглед на процесуална икономия се предвижда, че кредиторите на несъстоятелността могат да водят не само исковете по чл. 646-647, но и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.

В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвижда част от новите материалноправни разпоредби да се прилагат и за заварените производства по искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Предвижда се при решаването на делата по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 да се прилагат досегашните правила, като по този начин няма да се налага прекратяването на заварените дела по тази група искове, които поставят далеч по-малко проблеми от исковете по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Търговския закон.

Третият законопроект беше представен от името на вносителите от зам.-министър Пламен Георгиев.

С него се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.).

Целта на Директивата и на законопроекта е да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на практиката, плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение, което усложнява финансовото управление на предприятията, отразява се на конкурентоспособността и жизнеспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия.

Тези плащания могат да бъдат причина и за фалити на жизнеспособни предприятия, а рискът сериозно се увеличава в условията на икономически спад, когато достъпът до финансиране е особено труден и като цяло се отразява негативно на икономическия живот.

Предлагат се промени, включващи въвеждането на нови разпоредби относно сроковете за плащане, обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и ограничаване на отговорността при определяне на обезщетението за разноските по събирането като явна злоупотреба.

Предвижда се, наред с възможността да търси разноски и обезщетение съобразно общите правила, кредиторът да има право на фиксирана сума в размер на 80 лв. Целта е да се спести на кредитора доказването на административните и вътрешните разноски, свързани със събиране на вземането.

В съответствие с Директива 2011/7/Е законопроектът предвижда съществуването на два режима в зависимост от качеството на длъжника. Когато длъжник по търговска сделка е субект по чл. 7, т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки, страните по сделката не могат да уговарят условия, които се отклоняват от предвиденото в чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 307а. Извън тази хипотеза страните по сделката могат да се уговарят помежду си по общите правила на облигационното право, или така наречената в Директивата „явна злоупотреба”.

В оглед предлаганите изменения на Търговския закон се предвижда и промяна в Закона за лечебните заведения, съгласно която лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения – търговски дружества, да извършват плащанията по търговски сделки в срок 60 дни.

В дискусията по законопроектите беше акцентирано, че двата проекта, касаещи промени в несъстоятелността, имат една и съща цел – разширяване на хипотезите, при които кредиторите на несъстоятелността са легитимирани да искат прогласяването на нищожност, респективно обявяването на недействителност и с еднакви правни средства се опитват да решат наболелите проблеми, като приемането им ще доведе до постигане на сигурност на търговския оборот.

По отношение проекта, внесен от Министерския съвет, беше изказано опасение, че съществуват определени резерви по отношение на предложените нови текстове. Те са правилни по същество, но са формулирани твърде неразбираемо и без ясна структура, което по всяка вероятност би затруднило тълкуването и прилагането им в практиката – § 2. Систематичното място на предложените §§ 3 и 4 не е на предложеното в законопроекта, но следва да бъде подкрепен, като се даде възможност за оптимизиране на предложените в него нови разпоредби в Търговския закон.

След проведената дискусия и обсъждане: с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16 февруари 2012 г.

С 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от народните представители Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 5 септември 2012 г.

С 19 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12 септември 2012 г.