Фани Христова

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз искам да фокусирам моето изказване върху промените на чл. 646 от нашия законопроект и да обясня с примери сложната материя, която дебатираме в момента по този член.

Досегашният модел на исковете по този текст на Търговския закон – на исковете по чл. 646, ал. 2, при който началната дата на неплатежоспособността бе единственият времеви критерий за очертаването на така наречения „подозрителен период”, е причина за няколко вредни явления в практиката, а именно: възможност за атакуване на плащания и сделки, извършени преди много години, 5–10, а понякога и повече. В практиката има гротескни примери за начална дата, предхождаща откриването на производството по несъстоятелност с 14 години. При досегашния режим всяко плащане или обезпечение, извършено от подобни компании, като например „Булгаргеомин” – там случаят с 14-годишния период е фрапиращ, бе уязвено чрез иск. Висока степен на правна несигурност и компрометиране на одитирани и обявени в Търговския регистър, например, годишни финансови отчети със задна дата. Висока степен на несигурност сред инвеститорите, включително чуждестранни, особено при борсово търгувани компании.

На следващо място, риск съществува при сега действащия режим от верижна неплатежоспособност на множество компании. Представете си, че борсово търгувана компания трябва да връща в масата на несъстоятелността милиони левове или пък, че банка, предоставила кредит за милиони, се оказва без обезпечение, защото всички ипотеки са обявени за нищожни по правилата на сега действащия чл. 646, ал. 2 от Търговския закон. Именно тези ефекти на сега действащия правен режим превърнаха производството по несъстоятелност в любим инструмент за злоупотреби както от страна на самия длъжник и неговия мениджмънт, така и от страна на определени негови недобросъвестни кредитори.

Целта на всяко производство по несъстоятелност е началната дата да се изтегля максимално назад във времето, за да бъдат съборени всички плащания и обезпечения, учредени от длъжника в период, както казах вече от 5, 10 и повече години.

На второ място, основна слабост на досегашната правна уредба е фактът, че нито едно плащане или обезпечение не са защитени срещу ретроактивните ефекти на началната дата на неплатежоспособността. Сега действащият закон не прави разграничение между нормални плащания, тоест обезщетения в оборота, и такива, които увреждат масата на несъстоятелността.

С какво обаче се уврежда масата на несъстоятелността, ако банка предостави кредит за оборотни нужди на длъжника и срещу това получи ипотека като обезпечение? Нали така отпуснатият кредит е влязъл в масата на несъстоятелността, позволил е на длъжника да продължи да работи и да плаща на кредиторите си? Къде отива тогава принципната идея на Търговския закон за оздравяване на предприятието на длъжника, след като сега действащият текст практически взривява всеки опит предприятието на длъжника да бъде подпомогнато, за да оцелее.

На следващо място, и това, което беше споменато нееднократно, е, че във всички развити държави правната уредба на отменителните искове е диференцирана и урежда определени защити в полза на ответниците по исковете. Тези защити бранят основни ценности на оборота, каквато е правната сигурност и предвидимостта. Не всички, а само определени плащания и сделки на длъжник, извършени след началната дата, са атакуеми. Сегашната правна уредба обаче не прави никакви разграничения. Оказва се, че всяка платена от длъжника стотинка подлежи на връщане, независимо че срещу нея е предоставена насрещна стока или услуга, без която неговото предприятия не би оцеляло.

Какво е основанието да се връщат плащанията за ток, вода, офис консумативи, адвокатски услуги или одиторски заверки. Нали ако тези плащания не бяха извършени, предприятието би спряло да работи и кредиторите му биха били увредени в много по-голяма степен?

Още нещо. Основна жертва на досегашната правна уредба, както няколко пъти споменахме, са банките. Поради обявяването на учредените в тяхна полза обезпечения за недействителни, вземанията се оказват несъбираеми, което влошава драстично кредитните портфейли на банките и ги принуждава да прехвърлят тези неблагоприятни последици върху изправните кредитополучатели чрез увеличаване на лихвите по кредитите. Това се отразява на икономическата среда, разбира се.

С предлаганите от нас промени в чл. 646 се отстраняват основните слабости на досегашната правна уредба, като се предвиждат разумни и календарно дефинирани подозрителни периоди, съобразени със световната и европейската практика, които да отчитат нуждите на правната сигурност и предвидимостта в търговския оборот.

Освен това продължителността на подозрителните периоди се диференцира в зависимост от това дали плащането е ненормално – преди падежа, или на падежа и в зависимост от това кой е получателят на плащането – дали е свързано с длъжника лице, недобросъвестен или добросъвестен кредитор.

Също така се уреждат и определени защити в полза на ответниците, които да защитят нормалните обезпечения и плащания в оборота, които не увреждат масата на несъстоятелността, не подобряват или подобряват положението на определен кредитор във вреда на останалите кредитори на длъжника.

Колеги, надявам се, че така обяснени, предложените от нас промени в текстовете могат да обосноват и Вашата подкрепа за нашия законопроект. Благодаря.