Докладчик Лили Боянова

Уважаеми господин председател, представям:

„ДОКЛАД

по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.

На заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители.

На заседанието присъстваха:

От ДАНС: Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване”, Таня Каракаш – началник-отдел в Дирекция ”Правно-нормативна дейност”;

От БНБ: Мария Григорова – директор в Дирекция „Банков надзор”, Десислава Атанасова – старши юристконсулт в Дирекция „Правна”;

От Асоциация на банките в България: Ирина Марцева – главен секретар, Елеонора Христофорова – главен юрисконсулт.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване” в ДАНС.

Като държава – членка на Съвета на Европа, България участва в работата на Комитета от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари, чиято основна задача е преглед на съответствието на системите на членуващите държави за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма с международните стандарти. В действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари основната контролна функция в тази връзка е възложена на Държавна агенция „Национална сигурност”, като Дирекция „Финансово разузнаване” изпълнява и задачите на финансово разузнавателна служба (ФРС) на Република България, по смисъла на чл. 2, § 1 и 3 от Решението на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки.

Последният доклад за България на Комитета Монивал, приет през 2008 г., съдържа препоръки за постигане на пълно съответствие с международните стандарти и ефективното им прилагане. Предприетите действия по препоръките от доклада са отчетени пред Комитета Монивал при приемането на първия (от 2009 г.) и втория (от април 2011 г.) доклад за напредъка на България. Същевременно част от препоръките изискват последващи действия и допълнителни законодателни мерки с оглед ефективно прилагане на препоръките от доклада.

С оглед постигането на по-голяма правна яснота и ефективно изпълнение на тези препоръки и на международните стандарти се предлагат изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари в следните насоки:

- Въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за поставяне под особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции или изключително сложни операции (чл. 7б).

- Финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като съхраняват тези записи на разположение на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, на съответните органи за надзор и на одиторите за период най-малко 5 години (чл. 7б).

- Гарантиране на възможността за въвеждане на ответни мерки и подпомагане на задължените лица, включително с указания на Дирекция „Финансово разузнаване”, по отношение на операции със страни, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти, или операции с тези страни, които нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина (чл. 7а, ал. 4).

- Въвеждане на изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от 5 години, в определени случаи по указание на директора на Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС.

- Осигуряване на публична информация и по-добро запознаване на обществеността относно задължението за автоматично блокиране (замразяване) на активите на лицата от списъците на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

- Мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма да обхващат и активи, контролирани от лицата от списъците. Предложеното допълнение по отношение на активите, контролирани от лицата от списъка, се налага с оглед постигане на съответствие с критерий III.3 от специална препоръка III на FATF, който изисква „замразяване на средства или други активи, изцяло или съвместно притежавани или контролирани, пряко или непряко, от лица по списъците, терористи или лица, финансиращи тероризма или терористични организации”. С предложеното допълнение се попълва пропуск, посочен в третия оценителен доклад за България на Комитета Монивал към Съвета на Европа.

- Предложеното допълнение на чл. 7а се налага, тъй като към настоящия момент Европейската комисия не е упражнила правото си, заложено в чл. 40, параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО. Същевременно препоръка 21 на FATF изисква „финансовите институции (и другите задължени лица във връзка с препоръка 16 на FATF) да обръщат специално внимание на професионалните отношения и операции и сделки с лица от или в страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF”. Един от критериите, заложени в методологията на FATF, във връзка с препоръка 21 изисква да съществува възможност за налагане и на ответни мерки спрямо такива страни. Сега действащият чл. 7а не гарантира прилагането на практика и създаването на задължение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за прилагането на засилени мерки по отношение на тези държави и следователно България на практика не изпълнява препоръката на FATF (поради отсъствието на списък на такива държави).

С цел постигане на пълно съответствие с Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на частните съдебни изпълнители, въведени през 2011 г. като нова категория задължени по закона лица, е предвидено задължение да извършват идентифицирането, посочено в чл. 4, ал. 1 от ЗМИП, при операции или сделки в наличност над 10 000 лв.

Аналогично, с изменение и допълнение на чл. 4, ал. 19 от ЗМИП и спрямо частните съдебни изпълнители се въвежда изключението, предвидено в чл. 11, § 2, буква „б” на Директива 2005/60/ЕО, по отношение на банковите сметки, използвани за сумите, получавани от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Предложеният Законопроект създава възможност за делегиране на правомощията на председателя на ДАНС по утвърждаване на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел облекчаване и ускоряване на процедурата.

Със Законопроекта се допълват хипотезите на задължението за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП да докладват до Дирекция „Финансово разузнаване” освен при съмнение за изпиране на пари и в случаите, когато разполагат с данни за престъпен произход на определени средства. Тази промяна се прави с оглед точно изпълнение на препоръка 13 на FATF и недопускане на ограничително тълкуване от задължените лица на изискването за докладване поради обстоятелството, че изпирането на пари се явява по-късен етап в цялостния процес на придобиване и последваща легализация на средства с престъпен произход.

На заседанието бяха представени становища на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи, които подкрепят изцяло и без забележки предложения от Министерския съвет Законопроект.

Представителите на Българска народна банка и Асоциацията на банките в България представиха своите становища, в които изразиха някои бележки и предложения, касаещи чл. 7б, ал. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 17, ал. 8, като изразиха съгласие те да бъдат обсъдени и конкретизирани между първо и второ четене на Законопроекта.

Законопроектът, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители, беше представен от народния представител Кирчо Димитров.

С предлаганото изменение на чл. 16 от ЗМИП се предвижда отпадане на изискването за изпращане и утвърждаване от председателя на ДАНС на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, изготвяни и приемани от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от същия закон.

В мотивите на вносителите се твърди, че с приемането на Законопроекта ще се премахне едно „ненужно и формалистично” задължение на голям брой физически и юридически лица, както и че ще се разтовари ДАНС от несвойствени задачи, без това да се отрази на ефективността при възпрепятстване изпирането на пари.

Представителите на ДАНС изразиха становище, че не подкрепят предложения Законопроект като заявиха, че след извършените корекции и подобрения при издаването на инструкции и примерни правила, по-голямата част от вътрешните правила на лицата вече са утвърдени, а с ускорени темпове се приемат и утвърждават нови такива.

И по двата законопроекта бяха зададени конкретни въпроси от народни представители, на които присъстващите представители на вносителите отговориха изчерпателно.

След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:

- по Законопроект № 202-01-50 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.: „за” – 16 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – няма, и

- по Законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.: „за” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 15 народни представители.

Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:

- да приеме на първо гласуване Законопроект № 202-01-50 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и

- да отхвърли Законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.”