Докладчик Иван Петров Иванов

„ДОКЛАД

на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.

Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 9 февруари 2012 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.

Законопроектът предлага изменение в ал. 1 и 4 и отпадане на ал. 3 от чл. 16 на Закона. С това по същество ще отпадне режимът на утвърждаване от страна на председателя на ДАНС на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. Целта е облекчаване на физическите и юридическите лица, задължени по чл. 3 от ЗМИП, както и разтоварването на самата Агенция от несвойствени задачи.

В мотивите на вносителите се посочва, че за ефективно изпълнение на мерките срещу изпирането на пари е напълно достатъчно законовото задължение да се приемат Вътрешните правила, без да е необходимо изрично утвърждаване от председателя на ДАНС, още повече че тези правила обикновено повтарят текстовете на закона в съкратен вид, а и всички задължени лица имат възможност да ползват образци на такива правила, качени на интернет страницата на ДАНС. Вносителите също така подчертават, че Законът транспонира в националното право Европейската директива 2005/60/ЕО, която обаче не предвижда режим на утвърждаване на Вътрешни правила.

При разглеждането на проекта Комисията за контрол на ДАНС се запозна и със становища на браншови организации на две от основните засегнати групи – лицата, които извършват правни консултации, и лицата, извършващи счетоводни услуги. От становищата на двете браншови организации е видно, че те се противопоставят в много по-голяма степен на режима, предвиден в действащия закон, отколкото предлаганият проект предлага да отпадне. И двете становища настояват, че целият режим на регистрация, на приемане на Вътрешни правила и задължението за тяхното утвърждаване от председателя на ДАНС се дължи на неправилно транспониране на Директива 2005/60/ЕО, както и че сега съществуващата регулация създава условия за нееднакво третиране на различните задължени субекти и за неефективно изпълнение на целите на Директивата като цяло. Аргументите за това са следните:

1. По отношение на лицата, които извършват правни консултации:

При транспониране на директива в националното законодателство държавата членка има автономия, която се изразява в свобода и избор на формата и средствата за постигане на резултата, предвиден в нея. Тази автономия обаче не е абсолютна – в случай че в директивата са предвидени средствата за постигане на резултата, държавата членка няма каквито и да е било правомощия да разширява техния обем (Решение на Европейския съд по дело Т-183/07).

В Директива 2005/60/ЕО не е предвидено задължение за регистрация на адвокатите пред Звеното за финансово разузнаване. Изискването за регистрация по чл. 16, ал. 1 от ЗМИП би довело до регистрация на всички адвокати и адвокатски дружества, дори когато последните не извършват конкретните дейности и сделки по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 26 и т. 28 от Закона. Също така в Директивата няма задължение за приемане на вътрешни правила, установен задължителен срок за приемането им, както и задължение за утвърждаването им от Звеното за финансово разузнаване, в случая – председателят на ДАНС.

Разпоредбите на чл. 16 от ЗМИП неправилно разширяват обема на задълженията, предвидени в Директивата, въвеждат средства за изпълнение, които не са предвидени в нея, и, не на последно място, с нищо не допринасят за изпълняването на целта й.

С оглед на това становището на лицата, предоставящи правни съвети, е, че тези разпоредби противоречат на Директивата, тъй като са неправилно транспонирани. В този случай общностното право има пряк правен ефект и националното законодателство, което му противоречи (в случая разпоредбите на чл. 16 от ЗМИП), не следва да се прилага. Това следва от решенията по дела на Европейския съд (С-221/89, С-141/00, С-363/05). От така изразеното становище става очевидно, че съществуват реални предпоставки големи групи от задължени лица да не се съобразят с разпоредбите на Закона.

2. По отношение на лицата, извършващи счетоводни услуги:

Законът използва понятието „лица, които по занятие извършват счетоводни услуги”, без да дава легална дефиниция за него. Освен че това позволява понятието да бъде тълкувано по различен начин от компетентните органи – или твърде разширително, или твърде стеснително, тук е налице и колизия с понятието, въведено от Закона за счетоводството, „съставители на финансови отчети”. Това създава предпоставка определени лица, които се занимават със счетоводна дейност, да останат извън обхвата на ЗМИП.

Съществуват предпоставки за нееднакво третиране на задължени лица, предоставящи счетоводни услуги – специализираните счетоводни предприятия са регистрирани в Търговския регистър със съответен предмет на дейност и лесно могат да бъдат идентифицирани като такива. Няма обаче предвиден регистър на физическите лица, предоставящи счетоводни услуги. Липсата на единен регистър на лицата, упражняващи счетоводната професия, не позволява на ДАНС да упражнява контрол за прилагане на ЗМИП, по-конкретно дали всички задължени лица са приели вътрешните правила и практическото им прилагане.

Практиката показва, че липсата на контрол от страна на Националната агенция за приходите за изпълнението на задълженията на лицата по Закона за счетоводството позволява упражняването на професията да се сведе до изготвяне на данъчни декларации и статистически отчети. Няма обаче нормативно ограничение на лицата, които могат да извършват тези дейности. Това позволява лице, което не се самоопредели като извършващо счетоводни услуги, да не прилага изискванията на ЗМИП и да не приеме вътрешните правила по чл. 16 от него.

Като има предвид всички изразени резерви и възражения по отношение на изискванията за регистрация, приемане на вътрешни правила и утвърждаването им от председателя на ДАНС, като приема мотивите на вносителите, че промяната на ЗМИП ще доведе до облекчаване на задължените лица и ще освободи ДАНС от излишни бюрократични задължения, без с това да се възпрепятства изпълнението на целите на Закона, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” предлага на Народното събрание:

1. да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.;

2. в бъдеще да преразгледа режима на регистрация на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) с цел пълното му съобразяване с общностното право;

3. да се уеднаквят понятията за задължените лица в ЗМИП и ЗМФТ със законите, уреждащи тяхната професионална дейност, с цел избягване на колизия между тези текстове.

Становището е прието с единодушие от присъствалите на заседанието членове на Комисията.”