Докладчик Пламен Русев

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на свое заседание прие следното

„СТАНОВИЩЕ

относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.

На заседанието, проведено на 26 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет, и Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.

В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: Ангел Мечков – началник сектор „Изпиране на пари”, и Явор Серафимов – инспектор в сектор „Изпиране на пари”; представители на ДАНС: Димитър Йорданов – заместник-председател, Полина Кавръкова – директор на дирекция „Финансово разузнаване”, и Таня Каракаш – началник отдел „Правнонормативна дейност”; и Кирчо Димитров – народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той цели да въведе изискванията на Комитета Монивал и на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки и да постигне пълно съответствие с международните стандарти и ефективното им прилагане.

С оглед по-голяма правна яснота и ефективно изпълнение на международните стандарти предлаганите изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са в съответствие с основни препоръки, отправени от Financial Action Task Force (FATF), сред които:

- Въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП за поставяне под особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции, или изключително сложни операции (чл. 7б от ЗМИП).

- Финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като съхраняват тези записи на разположение на дирекция „Финансово разузнаване” (ДФР) на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), на съответните органи за надзор и на одиторите за период най-малко 5 години (чл. 7б).

- Гарантиране на възможността за въвеждане на ответни мерки и подпомагане на задължените лица по отношение на операции със страни, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти, или операции с тези страни, които нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина (чл. 7а, ал. 4).

- Въвеждане на изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от пет години, в определени случаи, съгласно чл. 8, ал. 2, по указание на директора на Дирекция „Финансово разузнаване на ДАНС.

Предложеното допълнение на чл.7а се налага, тъй като към настоящия момент Европейската комисия не е упражнила правото си, заложено в чл. 40, Параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО. Същевременно Препоръка 21 на FATF изисква „финансовите институции (и другите задължени лица във връзка с Препоръка 16 на FATF) да обръщат специално внимание на професионалните отношения и операции и сделки с лица от или в страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF”.

С цел постигане на пълно съответствие с Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на частните съдебни изпълнители е предвидено задължение да извършват идентифицирането, посочено в чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, при операции или сделки в наличност над 10 000 лв.

Аналогично, с изменение и допълнение на чл. 4, ал. 19 от ЗМИП и спрямо частните съдебни изпълнители, се въвежда изключението, предвидено в чл. 11, Параграф 2, буква „б” на Директива 2005/60/ЕО, по отношение на банковите сметки, използвани за сумите, получавани от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.

В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които нямат отношение към европейското законодателство.

Проектът на закона за изменение и допълнение на Закон за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г., предлага изменение на чл. 16 на Закона за мерките срещу изпирането на пари, въвеждащ изисквания на чл. 6 и чл. 11 от Директива 91/308/ЕИО. Посочената директива е отменена с Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Съгласно чл. 21 от Директива 2005/60/ЕО държавите членки следва да осигурят своевременен достъп на звеното за финансово разузнаване, пряко или косвено, до финансова, административна и правозащитна информация, която му е необходима за изпълнение на неговите задачи. Същевременно на институциите и лицата, посочени в чл. 2 от Директива 2005/60/ЕО, е разписано задължение да прилагат мерките за комплексна проверка, посочени в чл. 8 от същия акт, да си сътрудничат със звеното за финансов надзор, като му предоставят информация по собствена инициатива при съмнения или разумни основания за такива, че се извършва/има опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма; или при искане от звеното, незабавно да му предоставят цялата необходима информация.

Задължението на председателя на ДАНС да утвърждава вътрешните правила на определени институции не е посочено изрично в директивата, тъй като последната остава право на държавите членки сами да определят как да приложат нейните изисквания. Това означава, че отпадането на посоченото задължение е решение на националното законодателство на държавите членки, което не трябва да води до неспазване на изискванията на директивата. Следва да се има предвид, че чл. 5 от директивата е предоставил възможност на държавите членки да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202 01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и предлага с 1 глас „за”, 1 глас „против” и 12 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.”