Цветан Костов

Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Днес разискваме една особено болезнена тема – болезнена за цялото ни общество, защото незавидното състояние на пенсионната система, ниските пенсии не вълнуват само пенсионерите. Дискусията обаче се превръща в спор между управляващи в последните два мандата – кой, как и с колко е увеличавал пенсиите. Но победител в този спор няма да има, каквито и аргументи да привеждат двете страни. Няма да има най малко поради две причини. Проблемите са много по-дълбоки, наслагвани с години. Те не могат да се решат с аритметични действия, а числата, с които се оперира, са такива, че поставят под въпрос физическото оцеляване на старите хора.

Какви са реалностите, имащи непосредствено отражение върху пенсионно-осигурителната система? – Ниска трудова заетост, притиснат до стената среден и малък бизнес (чудя се дребните търговци и занаятчии ли са олицетворение на образа на данъчния измамник, та бяха принудени да купуват нови касови апарати и да разходват средства за връзка с НАП?), висок дял на сивата икономика, корупция, която източва не само косвено, но и пряко бюджета на ДОО.

Защо стигнахме дотук? Според мен, а и не само според мен бедата е в липсата, в блокираните след 2001 г. реформи. Разглезено от благоприятната икономическа конюнктура правителство на тройната коалиция запълваше дефицитите на пенсионния фонд, без да се замисля за утрешния ден. Заделяше и по някой лев за повишение на пенсиите, нарастваше зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет.

Но ето че кризата не ни отмина. На власт вече е ГЕРБ. Страхът от финансова дестабилизация помрачи трезвия разум и вместо реформи, управляващите приложиха рестриктивни мерки, замразяване на доходите, в това число и на пенсиите.

За да съм коректен ще отбележа, че ГЕРБ рестартира пенсионната реформа по средата на своя мандат, реформа, характеризираща се обаче с колебливи и доста противоречиви действия, особено в началото. Логично позитивни ефекти няма и не се очакват в близко бъдеще заради нереформираните други обществени сфери и вяло работеща икономика. Но замириса на избори и управляващите се почувстваха „задължени” да повишат пенсиите. Остана да намерят парите. И ги намериха – с 220 милионна субсидия, представена като осигурителни вноски на служителите от специалните ведомства и разширяване на данъчното облагане с налагане на данък върху лихвите по банковите депозити.

ГЕРБ всъщност потвърди с този стил своето олевяване (шум и смях в блока на ГЕРБ). И тъй като парите стигат за осъвременяване на пенсиите на базата на хармонизирания индекс на потребителските цени, а не на реалната инфлация, стигат да бъдат осъвременени от 1 април, а не от началото на годината, няма как мнозинството да ревизира правителствените разчети.

Съжалявам, ако съм отнел илюзиите на хората, които ни гледат и слушат, ако съм попарил техните очаквания, в случая не за нещо добро. Но бих им казал: надежда има, ако следващо парламентарно мнозинство е обладано от реформаторски дух, ако има волята и куража да проведе тъй нужните реформи. Благодаря.