Андрей Пантев

Почитаемо представителство! Дечица, надежда и утеха за бъдеще! (На балкона има ученици, гости на Народното събрание.)

Възпроизвеждам една декларация на Коалиция за България, която се надявам, че ще бъде споделена от всички Вас. Вие се досещате, че днес отбелязваме един особен празник, който е епруветъчно чист от спекулации и противоположни тълкувания.

Днес е празник на едно анонимно рицарско книжовно войнство, един тих подвиг на хора, които подготвиха след това Ботев, Левски, Каравелов, Освобождението, нашите славни гръмовни битки и прочие. Това са анонимно общи хора. Ние ги свързваме с Паисий Хилендарски и неговата история, която току-що тъй любезно Ви беше подарена, но всъщност във всяко селище има по един будител. Той е носител на онази идея, че наред с кръста и меча трябва да се положи книга.

Нашите будители интуитивно са почувствали, че онова малко стопанско съживяване, което става в българските земи в условията на една чужда и враждебна власт, не може да бъде оставено само като битово добруване. Те са смятали, че има потребност най-напред от просвета, а след това от национална еманципация, както и става. Те не са имали други образци за подражание. Всички народи са спели, всички народи имат будители, дори да не се назовават така, но ние си имахме собствени културни авторитети, собствени личностни абсолюти. Ние не имитирахме античните поети и римските сенатори, както правеха западноевропейското и американското общество, ние се облягахме на нашата културна традиция. И така бе продължено делото на 24 май и на светите равноапостоли.

Това трябва да бъде запомнено, защото в най-мрачните години от българската държавна съдба, от новата ни история – 1929 г., в която министър Стоян Омарчевски и министър-председателят Александър Стамболийски решават денят на Йоан Рилски да бъде обявен за Ден на будителите, те са разбирали, че не само със стопанство и не само с търговия, и не само с банкерство може да бъде повдигнат духът на една ампутирана териториално и вандализирана морално българска държава, на която й беше предписвано навремето да бъде най-значимият фактор на Балканския полуостров.

Затова, съгласете се с мен, че трябва да си помислим поне за този ден. Трябва да прескочим поредния параграф, алинея, член и да се почувстваме една общност. Всеки както иска да разбира този завет, но не може да има зли погледи между нас в този ден.

Писари, свещеници, полуграмотни гимназисти – те създадоха онова чувство за общност между българите, при което от Тимок до Егея и от Тулча до Пелопонес се говореше един общ език, обща култура, общи вестници, читалища и сбирки. Това би трябвало да бъде нашият завет, защото, макар и непознаващи европейска политика и история, и дори култура, те бяха по-европейци от нас. Те са нашето упование да се пазим между сивотата и безличието на еднообразието, на униформеността и онази опасна изолация, която наричаме самобитност, а тя би трябвало да бъде самоличност. И двете крайности са еднакво застрашителни за нас.

Това е смисълът в това кратко отбелязване – нашият подаръчен поклон чрез книгата към всички Вас. И да знаете, че будител заслужава поклон когато и да е било. Въпросът е кой спи. Спането заслужава по-голяма тревога, отколкото преклонението към будителите. Благодаря. (Ръкопляскания от народните представители на КБ, ГЕРБ, ДПС и „Атака”.)