Моника Панайотова

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, ще фокусирам своето изказване върху две основни части. Първо ще засегна Бюджет 2013 г. от гледна точка постигане на финансова и макроикономическа стабилност като база за икономически растеж, но ще подходя обективно, а не опозиционно или пък проуправлението. Второ, ще се спра на Проекта за държавен бюджет в контекста на еврофондовете и успешното финализиране на настоящия програмен период.

По отношение на първия акцент, от една страна, следва да отбележим, че България успя да приведе своята бюджетна процедура в съответствие с изискванията на така наречения европейски семестър и ново икономическо управление, както и с разпоредбите на фискалния компакт.

От друга страна, Бюджет 2013 г. е израз на последователната политика за ниски нива на дефицит и устойчиво постигане и поддържане на балансиран бюджет. Затова е неприемлива критиката, която беше отправена за това, че макроикономическото планиране е пълен провал. Като факти, доказващи обратното, е, че България бе изведена от процедурата по прекомерен бюджетен дефицит и към момента само 6 държави от целия Европейски съюз не са в тази процедура – това са България, Германия, Швеция, Естония, Люксембург и Финландия.

Същевременно по отношение нивото на дълг, което е под 17% от брутния вътрешен продукт, България се нарежда на второ място с най-нисък дълг в целия Европейския съюз след Естония.

По предварителни изчисления по отношение на структурния дефицит, съгласно така нареченият фискален компакт, се очаква да бъде в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт при допустими по принцип за държави като България, които имат дълг под 60%, да имат допустими нива от 1%.

В Доклада на Европейската комисия от юли месец тази година относно състоянието на публичните финанси в икономически и паричен съюз се прави една интересна връзка между фискалната консолидация и икономическия растеж. Анализът показва всъщност, че е възможно да са налице и двете едновременно. Говори се за консолидация, която благоприятства растежа, тоест за дисциплина, съчетана с подкрепата на инвестиции в отрасли, които носят икономически растеж. Именно такива цели са заложени и в Бюджет 2013.

Поддържането на финансова дисциплина, съчетана с реформи, се наблюдава и в тежки сектори като отбраната. В отговор на критиките, че ни е оставен излишък и че липсват реформи, можем да кажем специално за сектора „Отбрана”, че бяха изчистени значителни минали задължения от заварените 270 милиона фактурирани и 570 милиона поети ангажименти. Към днешна дата те са спаднали на едва 10 млн. лв.

Освен това в условията на финансова криза са разчетени над 1 млрд. 80 млн. лв. за 2013 г., което нарежда бюджета на Министерството на отбрана сред водещите места по ведомства. Следователно можем да заключим, че имаме налице един баланс както между способностите, така и между ресурсите и поставените цели, които да гарантират стабилност и нормално функциониране на системата.

По отношение на втория акцент, а именно да се фокусираме върху Проекта на бюджет 2013 г. през призмата на еврофондовете, следва да отбележим, че България е една от четирите държави членки, заедно с Финландия, Швеция и Дания, без нито една спряна програма, финансирана от Европейския съюз – точно обратно на критиките, които бяха изказани от преждеговорившите, че нямаме успешни системи за управление и контрол на евросредствата. Това недвусмислено показва, че имаме високо качество на работа, че имаме високо финансово управление и контрол на средствата, че имаме ниско ниво на грешки, защото към момента то е под 1% в сравнение с прага за допустимост от 2%.

Същевременно в Бюджет 2013 г. са предвидени близо 900 млн. лв. национално съфинансиране, така че не съществува риск да има недостиг на финансов ресурс във връзка с реализацията на проекти в подкрепа от Европейския съюз.

В заключение можем да кажем, че Бюджет 2013 е бюджет на макроикономическата стабилност, разработен изцяло в европейски формат, и бюджет, предвиждащ достатъчно национални средства за успешното финализиране на процеса на разплащане на европейските програми с ускорени темпове. Благодаря.