Вяра Петрова

Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз само ще обърна внимание на заглавието, тъй като преди малко то ни беше предоставено, но само в първата част – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания. След това се каза: „при несъстоятелност на работодателя”.

Предлаганите две промени колегите от Коалиция за България предлагат да се случат още преди да бъде обявена фирмата в несъстоятелност. Ние смятаме, че този фонд достатъчно добре работи и сега, по сега действащите уредби, като единственото условие е фирмата или съответно предприятието да бъде обявено от съда в несъстоятелност.

В мотивите на вносителя ние не видяхме отразена финансовата последица за бюджета на Фонда на гарантираните вземания. Нямаме приложено и какъв брой лица биха се възползвали от това си право. Считаме, че тези предложени промени водят до допълнителни разходи в бюджета на гарантираните вземания и най-вече в консолидираната финансова програма.

Аз искам само да кажа, че ние в комисията изразихме наистина съмнение, че увеличаване на размера на вземанията ще засили интереса към фонда преди всичко от страна на некоректните работодатели и лицата по трудови правоотношения, които могат да ползват средствата от фонда и ще се създадат допълнителни предпоставки за злоупотреба със средства от този фонд, както и възможността за източване на фонда чрез умишлени и контролирани фалити, без да са направени вноски. Това ще засегне коректните платци към фонда и ще промени основния принцип, който е да гарантира плащанията, а не да се превърне в основен платец на трудови възнаграждения.

Също така, съгласно разпоредбите на чл. 11 от Закона за гарантираните вземания, правомощията по утвърждаване основните насоки и плана за осигуряване със средства във фонда, както и утвърждаване на проекта за годишен бюджет, съответно приемане на отчета за изпълнение на бюджета на фонда, са представени на Надзорния съвет на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, а на свое заседание на 1 октомври 2012 г. Надзорният съвет не приема направените предложения към законопроекта.

Ще Ви върна и с едно решение от 1 април 2010 г., което беше за подобряване на мерките за заетостта, домакинствата и бизнеса. Максималният размер на гарантираните вземания беше увеличен с около 40%. Тоест, от 1 юли 2010 г. увеличихме максималния размер на 1000 лв. Вярно, че тогава я предложихме като временна мярка, но тя си остана и действа през 2011 г. и 2012 г.

Относно направените предложения на колегата в чл. 22 и чл. 23, където се предлага увеличение на броя на гарантираните вземания на работниците и служителите в размер на начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения от три на шест месеца, колеги, това предложение също е крайно неприемливо. Както казах, понастоящем максималният размер не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати, установени за страната. Във Фонд „Гарантирани вземания” няма вноски вече две последователни години. В бюджета за ДОО-то също за следващата година не са предвидени вноски, няма нови постъпления и резултатът от тази предлагана мярка ще бъде сериозно декапитализиране. Като следствие от увеличаването, тоест периода за удължаване, което иска колегата, ще се възползват и по-малък брой лица. Такова увеличено задължение е възможност във фонда да бъдат отправени претенции за плащания, които по действащите уредби не се следват.

Затова, колеги, в тази си част предлагам да се въздържим от приемането на този законопроект и в двете му предложения. Благодаря.