Костадин Язов

Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Най-важният стратегически документ, който очертава развитието на водния сектор в България е Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, която разглеждаме днес.

Националната стратегия е рамков документ, тъй като той очертава състоянието и бъдещото развитие на целия воден сектор, отчитайки състоянието на водните ресурси в цялата водна инфраструктура във всички отрасли, отговорни институции и оператори. Редица са проблемите във водния сектор, останали нерешени през годините, редица са и предизвикателствата не само пред България, а и пред света, по отношение на дългосрочното осигуряване на прясна вода, качеството на повърхностните и на подземните води. Това налага наличието на един толкова важен за страната рамков документ, който да структурира визията за развитието на водния сектор.

В проекта се предвижда развитието на сектора да бъде насочено към засилване ролята на държавата, като всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата ще се вземат от публичните власти, а не от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация. Цялата инфраструктура от обществен интерес ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, с изключение на водната инфраструктура на частни и търговски дружества и съоръжения, предоставени на сдруженията за напояване. Всяко съоръжение ще бъде идентифицирано по отношение на собствеността и задължително ще има оператор, отговорен за неговата експлоатация и поддръжка.

Политиката в сектора ще се основава на предварително отбелязани мерки по отношение на развитието на отделните водостопански отрасли в системата от стратегически документи, която следва да бъде изградена и синхронизирана до 2017 г. Изготвянето и изпълнението на документите ще бъде отговорност на определени в стратегията институции. Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи – публична държавна и общинска собственост в различните отрасли, като те сами ще са отговорни за изготвянето и изпълнението на своите бизнес планове.

За отрасъл „Хидромелиорации” в момента това са държавните търговски дружества към Министерството на земеделието и храните. След прехвърляне на водостопанските съоръжения и системи, които са в активите на тези дружества като публична държавна собственост, те ще се обединят в едно национално дружество със статут на публично държавно търговско дружество, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон. Дейността на оператора ще се осъществява въз основа на сключен договор с министерството, който ще регламентира дългосрочни цели и двустранните права и задължения. За представянето на услуги дружеството ще следва да защити цени на услугите пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Организациите, осъществяващи хидромелиоративни дейности по реда на Закона за сдруженията за напояване, ще поддържат дейността си по досегашния ред.

В хидроенергийния сектор се предлага дружеството, ресорно на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Националната електрическа компания, респективно чрез предприятието си „Язовири и каскади”, да експлоатира и контролира всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, водоподаване за питейно-битови нужди, независимо от другите предназначения.

По отношение на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите” в момента дружествата, които експлоатират и поддържат инфраструктурата извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации”. В проекта се предвижда оператор на всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите по право да бъде операторът „Напоителни системи”, който ще осъществява и дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла извън населените места. Операторът ще осъществява мониторинг на състоянието на съоръженията, ще прави предложения за инвестиционни проекти, за планови и аварийно-ремонтни дейности, ще осъществява и контрол върху изграждането на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите. „Напоителни системи” ще има възможност да участва в обявени от общините обществени поръчки за текущо поддържане и мониторинг на съоръженията.

В границите на населените места отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки и на проводимостта на речните русла ще имат общините. Към момента те нямат сключени договори за постоянна поддръжка, а в зависимост от осигуряването на финансови ресурси сключват договори за еднократни услуги. Сега общините ще бъдат задължени да определят оператор, който да осъществява мониторинг и поддържане в необходимото техническо състояние на съоръженията и системите, както и дейности по поддържане на проводимостта на речните корита. Този оператор може да е търговско дружество, включително и националният оператор „Напоителни системи”, отдел или компетентно лице от общината, или друго търговско дружество с необходимата експертиза.

Средствата за приоритетните инвестиционни проекти, извън осигурените чрез еврофондовете и същественото национално съфинансиране от държавния бюджет, ще се осигурят чрез приходи от определени цени и услуги и чрез приходи от такса за водоползване. Операторът „Напоителни системи” ще осигурява част от необходимите средства за дейността по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги, извън основния предмет на дейност. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез такса за водоползване.

Ценовата политика ще се определя на принципа един оператор – еднакви цени на услугата. Всички цени ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора, а именно Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители, както и размерът ще остане еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Ще се въведат две нива на такса водоползване, съобразно потребеното количество вода от домакинствата, с цел намаляване разхода на вода.

Ето и причините за предлаганите промени. Години наред продължава недостигът на вода в редица населени места, независимо че има достатъчен воден ресурс в страната. Наблюдават се случаи на проблеми с качеството на питейната вода, бяхме свидетели на природни бедствия. Трябва да е пределно ясно кой носи отговорност за поддържането на хидротехническите съоръжения в добро състояние. Трябва да се поеме цялата отговорност за доставка на вода на хората за питейно-битово водоснабдяване – необходимото количество с необходимото качество, тъй като непрекъснато се прехвърля топката и отговорностите между ВиК-дружеството, държавата, общините и операторите.

В заключение бих искал да припомня на всички, че Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България е стратегически документ и изпълнението на принципите, заложени в нея, се уреждат със законови и подзаконови актове, които детайлно се прецизират, за да бъдат приложени в практиката. Благодаря.